• Дупничанинът Кирил Милов катерил 4 часа рилски връх с колело на гръб

  • Маникюрът – хоби на Евелина Николова от Петрич

Нашите олимпийци бяха представени в списание “Спринт”, като акцентът е непознатото за тях извън тепиха. Схватките им започват на 1 август, а какво не знаете за тях – може да видите по-долу:

Георги Вангелов

роден: 29 юли 1993 г. в Раднево

връх: Бронзов медалист на Световната купа в Белград (2020), носител на златния пояс „Дан Колов“ (2019)

Георги Вангелов е от малкото наши олимпийци, който е семеен. Дъщеря му Мария скоро ще навърши 4 години и е неговият най-голям фен. Тя не пропуска срещи на татко си и много се ядосва, когато той загуби. „Да, сърди се на баткото, който ме е победил“, казва с усмивка Георги.

Малката вече прави и първи стъпки в спорта с тренировки по художествена гимнастика и много й харесва.

А съпругата му Ралица е мултифункционална, поела е всички домашни ангажименти върху себе си, само и само да може той да се концентрира върху подготовката за Токио. „Желязна е – признава Георги. –  Ходи на работа, прави ремонт на апартамента и отделно се грижи за дъщеря ни, докато съм по лагери.“Айк Мнацаканян

роден: 14 октомври 1995 г. в Ахалкалаки (Грузия)

връх: Бронзов медалист на световно (2019, 2018) и на европейско първенство (2019)

ММА е от спортовете, които Айк следи с интерес. Има приятели, които се състезават на професионално ниво. А самият той засега не мисли за нищо друго, освен за борба. “Там имам още недовършени неща”, казва Айк.

Футболът също е сред предпочитаните спортове на нашия борец, Англия пък е неговият фаворит за титлата на европейското. Самият Айк също обича да играе футбол. Но в последния мач борци срещу треньори тимът, воден от Мнацаканян, губи. А с това губи и облог от… 3 дини и два пъпеша. „Всеки ден взимам по една диня и така за три дни ще се издължа – казва Айк с усмивка. – И все ме пипат кога ще съм готов за реванш, а аз винаги съм готов.“

Кирил Милов

роден: 27 януари 1997 г. в Дупница

връх: втори на световно (2018) и европейско първенство (2019).

Екстремните спортове са в кръвта на младия борец. Кара сноуборд, мотори, колелета… Никога обаче не му минава мисълта да ги замени с борбата. Използва ги най-вече за разтоварване. Сред най-щурите му изживявания е 4-часово изкачване на връх в Рила с колело на гръб и после час и половина спускане. „Дори не знам защо го направих и медал не ми даваха…”, казва Кирил Милов. Но пък се пробва на едно състезание по планинско колоездене на Витоша, където мери сили с професионалисти. Горд е от себе си, защото без да познава трасета, финишира трети и взима бронз.

„Борбата ме научи на всичко и най-вече да не се предавам, да превъзмогвам себе си“, признава Милов.

Миглена Селишка

родена: 13 февруари 1996 г. в Дупница

връх: Европейска шампионка за жени (2020), три пъти №1 в Европа за девойки (2013, 2014, 2015).

Числото 4 е любимото на Миглена Селишка. Именно с него е свързана и възходящата кариера в борбата на миньончето от Дупница. През 2013-а в Скопие тя печели първата си евротитла. Тогава нашето момиче се състезава в категория до 44 кг, а на финала побеждава молдовка, от която има загуба, но този път печели с 4:4, след като взима последна точка. Килограмите никога не са били проблем за Миглена, винаги е по-лека и не гладува, за да влезе в категория. Но на един лагер във Франция тренира с по-тежка състезателка от нея, вади рамо, а травмата е на път да прекрати кариерата й. Но треньорът Петър Касабов силно вярва в нея. И не бърка. Миглена става и №1 в Европа при жените, а сега е на път да сбъдне и олимпийската си мечта.

Eвелина Николова

родена: 18 януари 1993-та в Петрич

връх: Европейска вицешампионка (2019) и трета в Европа (2021)

Евелина Николова си има много женско хоби – маникюрът. И преди всяко голямо състезание по ноктите й изгрява я трибагреникът, я изрисуван медал. Отворена е към предизвикателствата – рисува, танцува и обича да пее, макар че невинаги й се получава. А преди години се впуска в друга авантюра – сумото, дори става европейска шампионка. На едно държавно първенство пък се среща в абсолютна категория с една от най-добрите си приятелки Мария Оряшкова. „Загубих, но пък спечелих да ме черпи с шоколад, защото й дадох да ме… надвие”, казва с усмивка Евелина, която признава, че никога не й е минавала мисълта да замени тепиха с нещо друго.Тайбе Юсеин

родена: 4 май 1991-ва Кубрат

връх: световна шампионка (2018) и двукратна №1 в Европа (2018, 2019)

Запазената марка на Тайбе Юсеин са прическите. След всяко първенство тя е с нова визия. „Не променям нищо преди състезание, а след това – казва тя. – Така приключвам с нещо и започвам друго, на чисто.” Капитанката на националките е и любителка на татуировките. Едната е част от молитва, която смята, че й носи късмет. И с изключение на 2016-а няма година, в която да се е върнала без медал от голямо първенство. “Стъпиш ли на тепиха, ако си добър – ще спечелиш”, смята тя.
Вътрешно в себе си обаче смята, че има някаква сила, която й помага.

Фен е на книгите и в свободното си време не спира да чете, особено криминални романи.

Мими Христова

родена: 19 юли 1993 г. във Враца

връх: европейска шампионка (2020)

Мими Христова е боец в истинския смисъл на думата. За участие на Игрите в Токио тя си осигурява квота в последния момент след 3 победи с туш на турнира в София. А за предишната Олимпиада в Рио стига до визата още по-драматично. Два часа преди кантара тежи 200 грама повече. Затова отнася и доста критики от треньора си Петър Касабов. Но това само мотивира момичето от Враца. Шампионката влиза в категорията, печели три срещи, става първа и си осигурява билет за Рио. От тогава до сега тя променя категорията си и вече тежи 10 кг повече. „Сега много добре се чувствам – казва с усмивка тя. – Не се ограничавам от нищо, пия си кафето сутрин и отивам на кантар. Докато другите чакат да мине кантарът…“