Навършват се 168 години от смъртта на Захарий Зограф.

Легендарният живописец от Самоковската художествена школа напуска видимия свят, едва на 42 години, на 14 юни 1853.

Захарий е син е на зографа Христо Димитров. Учи рисуване и при своя брат Димитър Зограф, с когото сътрудничи до към 1832 г., след което започва да работи самостоятелно. През 1841 г. се жени в Самоков за Катерина Хаджигюрова. Умира в разцвета на силите си от тиф.

Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 г., когато той е бил едва на деветнадесет години. По-късно художникът рисува икони за черквите „Св. Николай“ в село Катуница, „Св. Константин и Елена“ и „Св. Петка“ в Пловдив, „Св. Богородица“ в Копривщица, Мулдавския, Горноводенския, Плаковския, Долнобешовишкия, Преображенския, Соколския и други манастири. Негови са и значителен брой стенописи: в аязмото на асеновградската църква „Св. Богородица Рибна“, в църквите на Бачковския манастир „Св. Никола“ и „Св. Архангели“, в част от главната църква на Рилския манастир, в църквите на Троянския и Преображенския манастир. През 1851 – 1852 г. той прекарва седемнадесет месеца на Атон, изписва външния притвор на главната църква в Лаврата на Св. Атанасий и рисува икони за конака на Зографския манастир в Карея.

Захарий Зограф е основоположник на българската светска живопис. Той е един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват автопортрети. В Националната галерия се пазят негов собствен портрет и портрет на Неофит Рилски с маслени бои. Той оставя след себе си и голям брой рисунки на хартия, непревърнати в завършени произведения. Националната галерия, Институтът за изследване на изкуствата при БАН и музеят в Самоков притежават десетки негови скици с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисовки на антични фигури, етюди (от натура) на хора и пейзажи (напр. „Бачковският водопад“, „Бряст“, „Аязмото при Кукленския манастир“, „Романтичен пейзаж“).