Белоградчишкият епископ Поликарп
  • В Скрино сме получавали божията помощ в най-трудните моменти, сподели Белоградчишкият епископ

  • На днешно време е най-важно да бягаме от сребролюбието и користолюбието

Белоградчишкият епископ Поликарп (Петър) Трендафилов Петров е роден на 21.09.1978 г. в гр. Кюстендил. През 1994 г. се записва в СДС „Св. Йоан Рилски“. Приема монашески постриг на 23.11.1996 г. в Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“. На 02.03.1997 г. е ръкоположен за йеродякон. На 27.07.1999 г. е ръкоположен за йеромонах. След богословската си специализация е назначен за игумен на новоизграждащия се Руенски манастир „Св. Йоан Рилски“, край с. Скрино, какъвто остава до 2008 г. От същата година е назначен от Видинския митрополит Дометиан за председател на катедралния храм „Св. вмчк Димитър“, гр. Видин, и на 21.11. е възведен в архимандритско достойнство. Изпълнява различни послушания и длъжности в епархията.
По решение на Св. Синод на 27.07.2014 г. е хиротонисан за епископ с титлата Белоградчишки в Лопушанския манастир „Св. Йоан Предтеча“ и назначен за викариен епископ на Видинския митрополит. След блажената кончина на Видинския митрополит Дометиан е освободен, считано от 20.09.2017 г., от длъжността викариен епископ на Видинския митрополит и от същата дата е назначен за Ректор на Православната духовна академия – гр. Пловдив и 3-ти Викарий на Пловдивския митрополит. Такъв остава до 29.03.2018 г., когато по решение на Св. Синод е освободен и назначен за Викарий на Софийския митрополит, която длъжност изпълнява и до днес.
По повод празника на Свети Йоан Рилски „Вяра” разговаря с Белоградчишкия епископ Поликарп.

– Епископ Поликарп, Вие бяхте игумен на манастира „Св. Йоан Рилски” в Скрино и животът Ви е пряко свързан и белязан от живота и делото на светеца. Какъв е съвременният прочит на Завета на Йоан Рилски?
– Съвременният прочит на Завета на Иван Рилски е същият, какъвто е бил и във времето, годината и мястото на неговото написване. Няма време, в което този Завет да не е актуален. Както ние казваме за Бога, че той е същият вчера, днес и вовеки, така можем да отнесем тези думи и за Завета на св. Йоан Рилски, отправен към българския народ. Той е актуален днес и е необходимо да си го припомняме и спомняме и да се стремим, колкото можем, според нашите сили и възможности, да го изпълняваме. Защото този Завет е към духовните чеда на св. Йоан Рилски, не само монасите, но и неговия български православен народ. Затова трябва да го прочитаме и да си спомняме за него, особено когато честваме паметта на св. Йоан Рилски. Светецът и днес има за цел да ни вдъхнови и да ни направи истински православни християни.
– Как точно избрахте Вашият духовен път да тръгне точно от там?
– Както е казано в Свещеното писание: „Не вие мен избрахте, аз вас избрах”. Бог ме е избрал, св. Йоан Рилски ме е прегърнал в своите обятия и аз мога да бъда само благодарен, че имах тази възможност – да бъда в православната вяра, да живея в нея, да възраствам в нея и да бъда духовно чедо на св. Йоан Рилски. А също така и да направя това, което е по моите сили и възможности в прослава на св. Йоан Рилски.
– Йоан Рилски е сред най-тачените и почитани светии от българския народ, както и закрилник на Дупница. Той е бил истински отшелник, който е живял сам сред дивите животни в планината, изцяло отдаден на Бога. Това е твърде различно от съвременния ни живот. Как в комерсиалното ни съвремие да спазим неговото напътствие – най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всички злини?
– Най-важното нещо във века, в който живеем, е да помним Завета на св. Йоан Рилски. Когато помним тези негови думи „да се пазим и да бягаме от змията на сребролюбието и користолюбието”, ще дойде момент, в който ние ще победим в тази насока. Ще се явим наистина читави в духовното и социално поприще. Най-важното е да помним в тези днешни времена, че ние трябва да бягаме и по-скоро да се предпазим от такава зависимост. Защото зависимостите днес не са по-различни от зависимостите, които, както казахме, са били и преди години по времето на св. Йоан Рилски. Там, където има хора, те са винаги едни и същи. Но помненето на заветите и Евангелието, помненето на духовните неща ни правят постепенно да се отърсваме от цялата тази житейска тегоба. И наистина в един момент да прегърнем вярата и добродетелите и да бъдем избавени от всяка житейска суета.
– Докато бяхте в манастира в Скрино, какви истории за Божия намеса сте чували от посетителите?
– Постоянно ни разказват истории за Божиите намеси. Особено когато бях в манастира в Скрино, винаги сме се удивлявали на Божията подкрепа и помощ. В най-трудните моменти, когато сме били в безизходица, Господ ни е помагал в същия момент, в който са ни били необходими и помощ, и средства, пращайки ни хора. И всичко, което се направи и прави в Скрино, е наистина по чуден начин. Там, където нямаше път, ток, нямаше хора, сега е един духовен оазис. Дай Боже да бъде един притегателен център за вярващите не само в района, а и от други места.
– Свети Иван Рилски ни дава напътствие и как да избираме лидерите си. Той казва: „Избирайте си наставници и поставяйте за началници ония, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички заради духовните им занимания и които превъзхождат всички по разум и духовно разсъждение, а и способни добре, и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасищата на благочестието.” Спазваме ли го и правилно ли си избираме водачите в днешно време?
– Дали е правилно, не мога да кажа. Времето показва кое е правилно и кое не е. Но ние избираме тези с надежда, че те ще бъдат по-добри от онези, които са били преди тях. Така че времето е мерило за това дали нашият избор е бил правилен. Но е необходимо да правим не само избор, а и всячески да подпомагаме тези, които сме избрали – в духовен, политически и социален аспект. Те да си вършат така делата, че и ние, а и те да имат полза.

Димитър ИКОНОМОВ