Проф. д-р Христо Кротев със семейството си
  • По-добре 200 качествени абсолвенти, отколкото 20 000 „преминали през системата специалисти“

Проф. д-р Христо Кротев е един от най-добрите композитори и диригенти на хорове по пеене; Дългогодишен университетски преподавател, наскоро навършил 60 години и по този повод отличен с признанието „Почетен гражданин на Благоевград“. По този повод се срещнахме с професора, ето неговите думи…

– Проф. Кротев, как избрахте пътят Ви да е свързан с музиката, композирането и хоровото дирижиране?

– На седем години бях, когато започнах да се занимавам с музика. Моята прабаба ми бе подарила един малък акордеон, който все още съхранявам у дома. Започнах да посещавам уроци, но когато дойде време за кандидатстване в средната степен, избрах известния Механо-електротехникум „Д-р Никола Василиади“ в моя роден град Габрово, който е второто по възраст техническо училище в страната. Габрово по това време беше напълно заслужено наричан Българския Манчестър. Габровската индустрия беше изключително развита и добре позната в Европа и по света.

Започвайки обучението си в техникума, казах на моите родители, че ще завърша подобаващо средното си образование, но няма да ставам инженер, а бих искал да стана музикант. В онези години не бях сигурен дали искам да бъда музикант изпълнител, композитор или диригент. Преди казармата кандидатствах успешно във Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив, специалност „Музикална педагогика с акордеон“. Днес това е Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Там учих две години, но реших, че това не е точно моето поприще. Затова кандидатствах наново в Българска държавна консерваторията – София, днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Така че, на практика, седем години съм учил музика на университетско ниво.

Официалните гости на юбиляря

След това животът ме отведе в Благоевград, където живея и работя вече повече от тридесет години.

– Мога ли да Ви попитам какво си спомняте от АМТИИ, защото през последните години в този ВУЗ се набляга повече на народната музика, а и на народното ни творчество като цяло? И от друга страна на хоровете, които винаги са били строго специализирани, а и за тях не се знае почти нищо…

– Ще разделя въпроса за фолклора – към днешна дата народното творчество сякаш превзе АМТИИ, но по мое време това не бе така. По онова време фолклорът бе просто един от факултетите, а другият бе музикално-педагогическият. И в двата факултета нивото на обучение беше много високо. Мога само да спомена някои имена на изключителни професори по наше време: Здравко Манолов, Асен Диамандиев, световноизвестните композитори Иван Спасов и Николай Стойков…

Няма да кажа нищо ново, ако заявя, че фолклорът ни е уникален, самобитен и неподражаем. Днес има едно неголямо малцинство творци, които се придържат към добрите стари традиции. Естествено те внасят нова свежа струя в неговото опазване и развитие – просто това са нови съвременни творци.

За съжаление, в последните години се наслушахме на какви ли не обработки, аранжименти, смесвания и дори откровени извращения с нашия фолклор. Комерсиализацията в изкуството винаги е убийствена!

– Какво смятате за хоровете и хоровото дирижиране? Едва ли ще сбъркам, ако предположа, че това е много непозната материя в страната?

– Прав сте, за съжаление! Хоровото изкуство у нас позагуби позиции основно по социални причини. По времето, когато аз бях студент, ние бяхме една от най-силните школи в Европа. Днес това не е съвсем така. Въпреки това у нас има хорове, макар и не много на брой, които напълно съответстват на европейското равнище. Малко нескромно, но сред тях са Смесеният хор на АУБ и Градски детски хор (ГДХ) при Читалище „Н. Й. Вапцаров-1866“ – Благоевград. Доказателствата? Това са множеството лауреатски звания, които тези хорове завоюваха на международни хорови конкурси и фестивали в Европа през годините. Най-нова е първата награда на ГДХ от конкурса в Римини, Италия (2019).

Заместник-кметът по култура на община Благоевград д-р инж. Василиса Павлова връчва документа, с който проф. д-р Х. Кротев бе обявен за почетен гражданин на Благоевград.

– Ще изчезне ли хорът като музикално явление?

– Не, не мисля!

– Вие сте университетски преподавател; как гледате на висшето ни образование тогава и днес?

– По-добре бе преди отколкото днес!

– Ако Ви попитам малко или много са над 50 университета в България; малко или много са университети с дублирани специалности?

– Преувеличеният брой университети не е само наш, български проблем, това е световен проблем. Това не означава, че не трябва да се вземат съответните мерки на държавно ниво. Изобщо цялата система на висшето образование трябва да се преработи! Това накратко означава – да се върнем към най-добрите български образователни традиции, които традиции умело да се адаптират към съответната актуална конкретика. Само един пример – навремето в Консерваторията за едно място се борехме между 5 и 7 кандидати, днес за две места има само един кандидат… Преди 30 години всеки, завършил БДК, намираше своята реализация веднага, а сега?…

– Как гледате на максимата „лесно да влизат в университетите, трудно да излизат като завършили“?

– Няма идеална образователна система! Въпросът е дали образователната система ще бъде оставена на пазарен принцип, който е убийствен, или ще има солидно държавно и външно финансиране на университетите, честна конкурентна среда (при преподавателите и студентите), високи професионални критерии и изисквания при избор на преподаватели и студенти и не на последно място с изключителни изисквания за краен резултат от обучението! По-добре е да имаме 200 блестящи абсолвенти на година, отколкото 20 000 „преминали през системата“ такива.

– Какво е да сте преподавател в Американския университет в България?

– Огромно удоволствие и чест! АУБ е един от най-елитните университети в страната, а смея да твърдя и в чужбина!

– Вие отбелязвате 60 години, можете ли да направите паралел между онзи строй и днешния модел на управление? Без значение в коя област…

– В онази система, както казах, беше много трудно влизането във висше учебно заведение. Селекцията поражда конкуренция, а конкуренцията – развитие. За сметка на това имаше абсолютно измислени, излишни и натрапени предмети в областта на политическата идеология.

Днес много от хората се терзаят от това дали ще са завършили висше образование, или не. Това не е най-важното! Нека в основното и средното образование да се обхванат стабилно всички основни области на науките, да се придобият основни практически умения и сръчности. В момента България изпитва истински глад именно за кадри със средно професионално образование.

Съвсем няма да сме необразовани и некултурни, ако не всички притежават диплома за завършено висше образование! Това просто не е необходимо. Ще повторя: по-добре да имаме 200 блестящи абсолвента на година, отколкото 20 000 със съмнително качество!

Образователната система на всяка държава трябва да определя кой кой е, кой какво и колко го може и кой с какво ще бъде полезен за обществото. Именно затова тя е най-важната от всички други обществени системи – просто качеството на нейните кадри преминава във всички останали сфери без изключение!

Георги АРГИРОВ