• Георги от Банско: Такива кампании са малко, ей така, от нищото, трябва да има повече агитация

  • Калоян от Лом: Трябва да се обърне внимание и на по-малките населени места

В Благоевград се състоя информационен ден от Националната кампания за популяризиране на военната професия на Министерството на отбраната „Бъди войник“.

Калоян от Лом
Георги от Банско

Студентският град бе третата спирка на кампанията след Стара Загора и Перник.
Проведохме разговор с няколко млади момчета, които с интерес разглеждаха оръжията и задаваха въпроси на военнослужещите. Опитахме се да разберем привлекателна ли им изглежда професията „войник”. Попитахме ги дали кампанията е достатъчна, за да привлече тях и техните приятели в редиците на Българската армия.

Младши сержант Смилена Войнова
Началникът на Военното окръжие в Благоевград подполковник Петър Митев

Някои споделиха, че имат желание да станат войници и сериозността и честта на униформата ги дърпа към подобна реализация. Други обаче бяха убедени, че бъдещето им не е свързано с камуфлажни униформи и оръжия.
Доста заинтересован от всичко, свързано с родната армия, се оказа Георги от Банско. Той в момента следва „Национална сигурност” в Югозападния университет „Неофит Рилски” и е твърдо решен след това да стане или военен, или полицай.

Адриан Кочев от Симитли
Благоевградчаните Иван (вдясно) и Калоян

„Насочил съм се към това и именно поради тази причина следвам „Национална сигурност”. Хубаво е да има армия за младежите. Дядо ми е служил като войник 2 години и половина, баща ми също е бил в армията за две години. Тези хора са научени на дисциплина  – да стават рано сутрин, да си оправят леглата, да са гладко избръснати и просто да бъдат мъже.

Сега като гледам младежта с тези, новите моди… Пускат си някакви бради и изглеждат по някакъв странен начин. Аз съм от Банско и в моя роден край имаме един израз „С брадите си неприлични, те не са хигиенични”. Момичетата пък вече не гледат гладко избръснатите и спретнати мъже, а банковата сметка на човека.

Изложението на военната техника и оръжията предизвика голям интерес сред децата и младежите в Благоевград.
Маскиран в камуфлаж войник

Страната ни е тръгнала към едно много тежко бедствие с поведението на младите хора в момента. Ценностите са доста объркани. Затова смятам, че казармата отново трябва да бъде въведена като задължителна. Ние трябва да можем да браним родината си. Една родина, която не може да бъде защитена, ще бъде погубена. Даже и жените поне за малко трябва да отиват в армията и да знаят основни неща.

Концертът започна с изпълнение на химна на България от духов военен оркестър.

Армията трудно допуска хора, но и трудно ги маха. Докато частните фирми лесно те взимат на работа, но и по всяко време може да те изгонят. Докато държавната работа си е по-хубава. Имаш си точно определен график, както и отпуск. Мисля, че държавата не плаща ниско и заплатите в армията не са лоши. Доколкото разбрах от военните тук, стартовата заплата е около 900 лева. Кой взима толкова пари у нас? На повечето места хората работят за чисти 400-500 лева. Според мен такива кампании са малко, ей така, от нищото. Трябва да се наблегне още повече за агитация сред учениците. Би било добре след 12-и клас момчетата задължително да бъдат водени в казармата, където няма мама, няма тате. По някакъв начин трябва един млад човек да бъде „смачкан” и леко „очукан”, за да стане истински мъж. А не, както е сега, по цял ден да блъскат във фитнеса, а след това да ходят на дискотеки, само и само за да се сбият с някого”, категоричен е Георги от Банско.
Подобно е мнението и на единадесетокласника Адриан Кочев. Той е родом от Симитли, но учи в Благоевград. Момчето бе много впечатлено от начина, по който изглеждат военните в униформите си, както и от изложената военна техника.
„Имам голямо желание да се занимавам именно с това, след като завърша средното си образование. Харесва ми това, че военните пазят границите на България и страната ни. За мен това е една професия на честта и достойнството. Минусите са, че имаш много малко време за семейството си. Плюсовете в тази работа за мен са,…

Подробности в печатното издание