Цветанка Караколева
  • Украсиха пл. „Свобода” за идването на Баба Марта

  • Бившата шивачка Цветанка Караколева: Правя мартениците заради традициите, а не за печалба

  • Пенсионерката по болест Соня Шопова: Занимавам се с изработката, за да не полудея сама вкъщи

  • Прекупвачите Цветан Димитров и Иван Михайлов: Тази година е най-слаба откъм продажби

Първомартенско настроение завладя Дупница през последните дни. Вчера работници към община Дупница украсиха площад „Свобода” специално за посрещането на Баба Марта. Те премениха дърветата около кметството в бяло и червено и окичиха клоните им с мартеници.

Соня Шопова сподели за тежката си съдба.

Търговците на мартеници пък са заели почти цялата централна част. Малки и големи избират мартеници както за себе си, така и за любимите си хора. Особено оживено е пред ГУМ, където има поне 20 сергии, на които може да се намерят какви ли не разновидности на най-българския символ на пролетта. За децата се предлагат мартеници с всевъзможни анимационни герои, за влюбените – първомартенски  сърца, има и богат избор на традиционни мартеници.

Мартениците, които пенсионерката по болест продава.

Малко встрани от цялата тази суматоха, репортер на „Вяра” намери две възрастни жени с далеч по-скромни сергии. Личи си, че не са от прекупвачите, защото мартениците им са по-различни от масово предлаганите.

Цветан Димитров

„Ние си правим всичките мартеници. Няма нито една, която да е купена отнякъде. Основно аз ги правя, понякога ми помагат и внуците. За 2 часа правя 20 мартеници. Започвам изработката им още преди Нова година. Трябват ми поне 4 месеца, за да направя достатъчно количество от тях. Купувам си прежда и конци, търся подходящи и хубави материали.

Иван Михайлов от жк „Бистрица” показва от светещите мартеници за децата.

Усуквам, привързвам и ги напасвам. Купувам си вече и картончетата с надпис „Честита Баба Марта”. В минали години си взимах бял кадастрон и ги изрязвах сама, но тези, готовите, са по-шарени и с надписи. Преди да започна да ги продавам, правех мартеници за внуците си. И те ми казваха, че ги изработвам много хубаво и настояваха да правя повече и да стартирам продажбата им. Започнах веднага, след като се пенсионирах, и така продължавам вече 4-5 години. Сега съм пенсионерка и имам повече свободно време. И за да си намирам занимание, сядам и правя мартеници”, каза пред „Вяра” Цветанка Караколева.

Дупничани се тълпят пред сергиите.

Бившата шивачка от Дупница споделя, че ръкоделието й идва отвътре и изпитва огромна радост да се занимава с това. По думите й интересът е толкова голям, колкото е бил и в предишни години.
„Измислям си моделите сама. Няколко съм ги взела от мои познати, но основно идеите си идват от мен. В някои включвам и прежда със зелени, жълти и други цветове, които правят мартеницата още по-интересна. Понякога се случва да успея да продам всичките мартеници, които съм направила. Хората ме поздравяват за изработката им и подчертават, че им е по-приятно да си купуват от традиционните мартеници, а не китайски. Не съм вдигнала много цените. Някои струват 60 стотинки, други 80 стотинки, някои са и по 1 левче. Не го правя толкова за да спечеля пари, а заради самата традиция”, завършва дупничанката.

Служители на община Дупница украсиха центъра за 1 март.

Близо до нея намираме и нейната съгражданка Соня Шопова, която ни сподели за своята тежка съдба. Тя е пенсионерка по болест и се придвижва с помощта на патерица, а преди години е изгубила и едно от децата си след нещастен случай. Нейната сергийка е съвсем скромна, но мартениците се открояват. До тях са наредени и други вълнени изделия, както и книги втора ръка.
„От 4 години започнах да продавам различни неща. Предлагам търлъци, ленти за ушите през зимата, жилетки, книги. Разплитам си блузите, за да мога да плета и да си намирам работа. В противен случай ще се побъркам вкъщи сама. Пенсионер инвалид съм. Загубих второто си дете преди 18 години. Момчето ми тогава беше 9-годишно, сега трябваше да кара 28 години. Отиде си, след като го удари токът. Прибирахме една подвижна електрическа лампа и смъртта го застигна по този начин. Като седна в нас, случилото се ми минава пред очите като на лента и започвам да плача. По-добре да правя нещо и да си намирам работа. Затова започнах да правя мартеници. За един ден направих цели 72 мартеници. Решавам, че трябва да изработя повече, и ги правя”, сподели историята си жената от Дупница.
Тя изказа и своето разочарование от начина, по който се отбелязва 1 март през последните години. Според нея има деца, които не знаят за Баба Марта и не се прави нищо по въпроса, докато в миналото празникът е бил много по-почитан.
„Вяра” посети и търговците на мартеници, които не ги изработват сами, а ги препродават. Те се оплакват, че продажбата върви доста вяло и интересът на дупничани е много по-слаб в сравнение с минали години.
„Не ги правя сам мартениците, прекупвач съм. Купувам ги от „Илиянци” и след това съм тук, на сергията. От 15 години продавам мартеници и мога да кажа със сигурност

Подробности в печатното издание

2 КОМЕНТАРИ

  1. Как може да кажете, че служители на общината са украсили дърветата пред общината!!! Пишете каквото ви падне!!! Дърветата бяха украсени от служители на ЦОП, ЦНСТ и ДЦДУ!!! Уважавайте труда на хората!!!

  2. Честита Баба Марта на всичкидупничани, бъдете живи,здрави и най-вече оптимистично настроени !

Comments are closed.