В дупнишката Гиздова махала искат нормални улици и достъп до училищата

Лошите улици, безработицата, проблемите с образованието, здравеопазването, дискриминацията – това са част от препъни-камъните за ромите от най-големия ромски квартал  в Дупница – Гиздова махала, казват представители на общността по повод Международния ден на ромите. На дневен ред е разрешаването на проблема с липсата на устройствен и регулационен план на махалата, подчертава  Калин Георгиев – председател на неправителствената организация „Апакяса” за общината и неформален лидер на махалата. „Улиците са в много тежко състояние. Трябва колкото може по-скоро да се изготви публичният устройствен план (ПУП), да се даде възможност на хората, чиито жилища са построени без строителни разрешения, да ги узаконят, да си заплатят местата. От общината са заделени средства за ПУП на Гиздова махала, а и хората искат да си купят парцелите, да станат пълноправни собственици  и да си плащат данъците така, както е редно. Ние нямаме проблеми с неплащането на ток и вода, например, както е с ромите в други райони. Това е благодарение на съвестта, която имат, и на това, че много от нашите хора работят в български фирми, контактуват с българи, виждат, че те са коректни данъкоплатци и се срамуват да не плащат”, каза Георгиев.

По думите на шефа на „Апакяса” 40 % от трудоспособните в квартала са безработни. „Безработицата е голяма. Около 40 % от хората не работят, особено сега, при пандемията този проблем се засилва. Една от причините е недостатъчното образование или липсата на такова.  Има дори неграмотни, но голяма част от тях отиват в строителните фирми, там се обучават и стават добри майстори. В последните години 30-40 % от живеещите в махалата я напуснаха. Отидоха в чужбина – главно в Германия и Англия, но има и в Холандия, Франция, и се устроиха добре. Работят в предприятия и заводи. Аз имам роднини и приятели, едни работят в „Кока –кола”, други в предприятия, където произвеждат пластмасови столчета. Постоянно се чуваме и мога да кажа, че за 5-6 години 10-15 семейства си купиха къщи и не вече искат да чуят за България. Там имат повече шанс за развитие, не ги делят на роми и други. Докато тук не само мислено, но вече все повече и наяве се делим на българи и роми. За мен хората са добри и лоши  и е обидно разделението на етноси. В Дупница не, но в други райони ромите не са приемани в болница, отказва им се лечение. В последните години обаче имаме сериозни проблеми и с образованието, децата не могат да учат. Доста деца остават незаписани в училище и неграмотни. Говорим, че не трябва да има сегрегация, а се стига до дискриминация. Знаете ли, че имаше едно незаписано в първи клас дете, което плачеше, че не може да ходи на училище. Молих се да го запишат в едно от училищата в друг квартал” , коментира Георгиев.

Картината се допълва от затворените напоследък търговски обекти – заведения, кафенета, магазини.

„От началото на пандемията досега затвориха почти всички заведения. Миналата година бяха 10-ина, а в момента 2-3. Собствениците нямат пари да купуват стока и да заредят, защото намаляха клиентите и паднаха оборотите. Хората работят през 2-3 дни или не могат да работят въобще и не могат да пазаруват”, допълва лидерът на махалата.

На въпроса по-бедни ли стават живеещите в махалата Калин Георгиев отговори: „Не стават по-бедни. По-трудно е през зимата, защото са заети предимно със сезонна работа. Тежко е, но се справят. Хората, които живеят тук от години,  намират работа и успяват да свържат двата края. Има обаче пришълци, които забиват, те са зле”.

Има и позитивна, изненадваща новина – в квартала няма заболели от новата чума –КОВИД 19. „При нас няма болни от коронавирус. От началото на пандемията досега не е заболял нито един човек. Контактувам с всички и казвам това най-отговорно. Д-р Виденов ме пита: „Калине, как успяваш да запазиш махалата от заразата?” Много е просто. Не аз, Господ я пази. Хората тук са вярващи, християни, за нас Господ е един – Иисус Христос, и постоянно отправят молитви към Бога. Това ни спасява”, категоричен е Калин Георгиев.

В Дупница на 8 април няма да има празник. „На 8 април преди време в Дупница се организираше празник. Провеждаше се и конкурс  с избор на „Мис Чае шукарие”. От 5-6 години няма такъв конкурс. Преди години сме ходили на тържества в Щип, Северна Македония, в Гърция, поднасяли сме венци на паметника на Димитър Пешев в Кюстендил. Сега няколко души пак ще отидат на Кюстендил и ще участват в церемонията”,  обясни лидерът на ромите.

Припомняме, че Международният ден на ромите 8 април е известен и като Ден на ромското пробуждане. На тази дата ромите по цял свят отдават почит към своите жертви през Втората световна война.

Обявен е като ден на ромите през 1990 г., по време на Четвъртия конгрес на международната организация “Романо юнион” в чест на първата значима международна среща на представители на ромския етнос – Първия ромски конгрес, проведен на 8 април 1971 г. в Лондон.

През 1992 година ООН и Европейският съюз по предложение на Международната организация “Романо юнион” обявяват 8 април за Международенд ен на ромите.

На конгреса са приети ромски химн и знаме. Химнът е популярната и в България песен “Джелем, джелем”. Знамето на организацията е червено колело с 16 спици върху полета в синьо и зелено. Полетата символизират небето и тревата, както и волния чергарски живот на ромите в миналото. Колелото с 16 спици в древна Индия се е наричало “чакра”. То присъства в ромското знаме, за да напомня за индийския произход на ромите и дългия път, който са извървели от Индия до Европа.

Юлияна СТЕФАНОВА