България се сбогува голямата поетеса Екатерина Йосифова, която издъхна на 13 август. Съдбата й бе тясно свързана с два града в Югозападна България – Кюстендил и Дупница. “Мечтая за страна, в която всеки има значение. И да се говори на богат български”, казваше приживе поетесата. За нея почтеността бе най-висшата човешка добродетел, а щастието – да живееш без вина и угризения.

Екатерина Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в град Кюстендил. Завършва руска и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.

Работи като учителка в Дупница и Кюстендил. Следващите й изяви на професионалното поприще са журналист, редактор и главен редактор в литературен алманах “Струма”, драматург  в Кюстендилския драматичен театър. Има дъщеря и син.

Автор е на стихосбирките “Късо пътуване” (1969), “Нощем иде вятър” (1972), “Къща в полето” (1983), “Имена” (1987), “Подозрения” (1993), “Ненужно поведение” (1993), “Малко стихотворения” (1998), “Легенда за магичния певец” (в съавторство, 1999), “Нищо ново” (2001), “Сиромашко лято” (2004), “Нагоре-надолу” (2004) и на книгите “Посвещение” (стихотворения и проза, 1979) и “Приказка за дракончето Поли” (проза за деца, 1994).

Първите публикации на нейни стихотворения са през 1957-1958 в сп. “Родна реч”, по-късно – във в. “Пулс”, а след това и във всички централни литературни издания. Стихотворения на Екатерина Йосифова са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Унгария, Франция, Нидерландия, Хърватия, Турция и др.

Три пъти е получавала Годишните награди за поезия на Съюза на българските писатели – за книгите “Къща в полето”, “Подозрения” и “Ненужно поведение”; Награда на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината за “Малко стихотворения”; Два пъти е удостоявана с наградата “Иван Николов” – за цялостно творчество и за стихосбирката “Тази змия”; Награда “Хр.Г.Данов” на Министерството на културата за художествена литература за стихосбирката “Нагоре Надолу”; Наградата за поезия “Николай Кънчев”; Наградата “Орфеев венец” за съвременна поезия.

Поклон пред светлата ѝ памет!