Wednesday, July 24, 2024
HomeБизнесСимеон Иванов: И на работното място в завода, и в хобито си...

Симеон Иванов: И на работното място в завода, и в хобито си на съдия – нямам право на грешки!

И в двата случая решенията ми са свързани с реални хора и дори човешки съдби, категоричен е мениджър на екип в Балканфарма Дупница и един от най-елитните волейболни рефери в Европа

 

Симеон Иванов е роден на 05.07.1976 година в Кюстендил. Завършва ХТМУ-София, специалност „Технологии на лекарствени форми“. От 2004 година е част от „Балканфарма- Дупница“, важна част от производствената мрежа на Тева Фармасютикълс.
От 2011 година е международен съдия по волейбол и сред най-елитните в Европа с множество наряди ежегодно за европейски и клубни първенства. През 2017 година дори ръководи финала в ЦЕВ Къп при жените на грандовете „Динамо“ (Казан) – „Бусто Арсизо“. Само преди броени дни, получи назначение за 4-та поредна година за Европейското първенство това лято в България за младежи.
Семеен с две деца. Съпругата му е също част от екипа на Тева в Дупница.

 

Г-н Иванов, къде е по-лесно – край волейболното поле или на работното място в завода?

И в двата случая бих казал, че е еднакво трудно. Като волейболен съдия отчитам факта, че на практика от мен и колегите зависи правилната оценка за положения труд от играчи, треньори, щабове… Защото, когато сме безпристрастни, с грешки до минимум, тогава са равни условията за двата отбора. Те се надиграват, а усилията на всички се отплащат.

Що се отнася до професията ми, то там е и лесно, а и трудно. Но най-точната дума е – отговорна. Работата ми е свързана с лекарствени продукти, които достигат до много точки на света, и по-важното, те са пряко отнесени към здравето на човек. Дори и в момента на разговора ни, някъде някой пие поредното хапче на Тева. Като казвам лесно – имам предвид, че при създаден страхотен екип, когато всички сме освен колеги, а и приятели, то нещата се случват. Но има и трудни моменти, които са свързани най-вече при внедряване на нови лекарства и свързаните с тях предизвикателства – производствени и аналитични. Но всички се преодолява със знание, търпение и работа в екип.

Вече 20 години сте в тази компания. Помните ли първия си работен ден и голяма ли е промяната от тогава до сега? А първия волейболен мач?

Помня ги, разбира се. Признавам си, че бях стресиран в първите дни, предвид мащаба и обема на работа, който се извършват в завода. Всеки, който ме познава, знае, че не съм от страхливите и обичам предизвикателствата, но в онзи ден – наистина имаше т.нар. предстартова треска. Задавах си въпроса: „Тук е много сложно, май няма да се справя?“. В интерес на истината, дори и сега – толкова години по-късно, като виждам познат, който е одобрен да работи в Тева, но след месец-два или три е напуснал, се оказва, че именно това е един от основните проблеми-съмнението в себе си и дали ще се справиш. Мащабите са огромни наистина, но място за притеснение няма. Всеки един преминава през сериозни обучения в продължение на месеци за добра производствена практика. Едва, когато е готов напълно – започва самостоятелна работа. Преди 20 години, тук бе една работна площадка, а сега е един от важните заводи на Тева. Първият ми мач като съдия бе при юноши. Същите чувства и тогава – несигурност, притеснение и обичайния въпрос: „Сложно е, ще се справя ли?“. Ето, че се справям.

Как се оказахте в завода?

Завърших образованието си и стартирах работа като оператор в „Таблетен 3“. А и нямаше откъде другаде да започна, още повече, че идвах директно от университета. Като млад човек, нямах нужния опит и практически знания, но постепенно с подкрепата на ръководители и колеги, навлязох в материята. И нещата започнаха да се нареждат. И с други колеги съм си говорил на тази тема. Всички са минали по този път: Стрес от началото, непознатото и съмнения в собствените възможности. Впоследствие обаче реалността е друга и тогава осъзнаваш къде всъщност работиш. Трябва да отбележа и нещо, което не е никак маловажно. В компанията получаваш шанс за развитие, ако покажеш умения и желание. На следващ етап кандидатствах в дирекция „Качество“, като Специалист „Валидиране на процеси“, където добих нови знания и умения. Направих и следваща стъпка. Вече 9 години съм част от Дирекция „Наука, производство и технологии“, а от 3 години и мениджър на екип. Работата е свързана с внедряване на нови лекарствени форми на територията на Балканфарма в Дупница. Ние сме здрав екип от млади хора, изпълнени с енергия и желание да се справяме с поставените ни цели и задачи.

Чувстваш ли се удовлетворен от работата си през тези 20 години?

Самият факт, че толкова години съм част от този завод, говори сам по себе си. Не съжалявам за взетото решение. Дори бих препоръчал на всеки един млад и амбициозен човек, който има желание да работи, да трупа знания и най-вече да се развива – да стане част от нашата компания. Пак ще се повторя, че в началните седмици изглежда много трудно, едва ли не невъзможно, но с течение на времето, нещата се нареждат. Като всяко ново начинание. Още повече, че тук има огромно търпение към новите за адаптация, предвид спецификата на производство. Едва когато самите служители са напълно уверени-тогава пристъпват към самостоятелна работа. Разбира се, винаги ще се намерят и недоволни и особено недоброжелатели. Но в повечето случаи това са хора, които нямат амбиции за развитие и лична мотивация за работа. Или пък…да си го кажем директно-мързеливи и паразитиращи на чужд гръб.

С какво работата помага на хобито като волейболен съдия и обратно?

През годините в завода съм създал навици, научил съм се на ред и дисциплина, и най-важното – на отговорност към изпълненията на задълженията си. Това неминуемо се пренася и край волейболната площадка, където давам всичко най-добро от себе си във вземането на решения. Такива, каквито вземам всеки ден и в Тева. И на двете места от позицията, която заемам, нямам право на грешни решения. Може да забавя, но трябва да бъде взето най-доброто такова. И в двата случая – решенията ми са свързани с реални хора и дори човешки съдби. Тъй че професията ми е помогнала повече на хобито ми. Но пък и хобито ми е помогнало за работата, особено в настоящата ситуация на мениджър екип. А именно – по-добрата комуникация с колегите, с хората на територията на завода, а и извън него.

С какви предизвикателства се сблъсквате най-често?

От няколко месеца сме изправени пред едно голямо предизвикателство, свързано със стартирането на новия цех, който бе построен наскоро. Там ще бъдат произвеждани нови лекарствени форми-пелети, предвидени за по-добро здраве на хора по целия свят. Ще създаде нови работни места в Дупница и региона. И нашата роля е да подпомагаме стартирането на реалното производство в тази нова мощност. Голяма част от дейностите са започнали и очакваме да заработи с пълния си капацитет съвсем скоро…

А това не е ли свързано с допълнително напрежение…?

В коя професия няма напрежение?! Но се свиква с времето, което е и общото между работата и хобито ми. Има известна рутина, разбира се. Нещо друго бих искал да споделя. Фактът, че заводът е в града ми, е допълнителен фактор за спокойната работа, защото не е свързано с 2 или 3 часа пътуване всеки ден до съседни градове. Напротив. 10 минути след като съм приключил работния си ден, вече съм със семейството си на разходка, на кино, или приятелите…. Това ми помага да се възстановя много бързо от работния ден и да съм готов за следващия. Какво по-хубаво от това да си на няколко минути от дома си и то в реномирана компания и да не лишаваш семейството от присъствие, особено децата си. А това са моменти, които като изпуснеш – няма как да се върнат. Да, в това отношение, живущите в региона сме облагодетелствани много. Стабилност, коректност, възможност за кариера и…на броени минути от дома си.

Бяхте съдия на финал в европейски клубни турнири, което е изключително постижение. Каква беше емоцията тогава?

Уникална, страхотна атмосфера. Имах вълшебни моменти. Пълна зала, два от най-силните женски отбори в света и…всяко отсъждане ти се следи под лупа от десетки камери и милиони пред екраните. Сам знаеш, че нямаш право на грешка. Трудно е да се предаде емоцията, ако лично не си я преживял и усетил.

Ръководите екип от хора в престижна компания. Ръководите и международни срещи на най-високо ниво. Какъв съвет ще дадете на тези млади хора, които биха се замислили да се развиват в тези сфери?

Не се колебайте. Бъдете уверени в себе си. Никой не се е родил научен. И в професията и в хобито си съм започвал от най-ниското ниво, но с търпение, желание за развитие и нещата се случват. Така че, опитайте и станете част от завода на Тева в Дупница – бъдете на 5 минути от работното си място, бъдете до семейството и приятелите си, развивайте се кариерно и…имайте време за хобито си. А относно спорта – той е здраве. Започнете, пък съдбата си знае работата. Но никога не бързайте във вземане на решение, особено под емоция. Така е и в живота.

RELATED ARTICLES

Most Popular