Целта е да покажем, че традициите са живи, заяви инициаторът Таня Булянска

Емоционална и изпълнена с носталгия фотосесия в нивите край село Смочево си направиха самодейки от местното читалище “Христо Ботев 1918”. Инициативата е на читалищния секретар Таня Булянска.

Усмихнати и сякаш разцъфнали под лъчите на слънцето, в главните роли са жените от “Смочевски извори”.

Групата за автентичен фолклор е основана през 1963 година и изпълнява жътварски, седянкарски, пролетни и други песни от района на община Рила.

Облечени в типичните за селото носии, с които ходят по участия, смочевките просто греят от ефектните фотографии. Независимо дали събират пшенични класове, или берат тютюн, те сякаш са излезли от картина на Майстора или Златю Бояджиев, от разказ на Елин Пелин или стих на Вазов.

“Посланието е да запазим и съхраним миналото, традициите. Да оставим за поколенията българските и най-вече местните ритуали. Основен поминък на смочевци е било и тютюнопроизводството. Всяко семейство е произвеждало с тонове тютюн. Няма човек, който да не е израснал с него”, споделя Таня.

Благодарение на фотосесията това “минало незабравимо” оживява, тютюневата нива се изпълва с глъч. Работата и разходите са били целогодишни, брането и нанизването са траели няколко месеца, следвала обработка, а и подреждане на бали през есента.

И въпреки това – в полето са еквали песни, разказвали са се приказки, хората си помагали, преоткривали се, обичали се… Не по-малко задружни и сплотени изглеждат жените от Смочево, прегърнали пшеничните класове, и сякаш специално за тях проф. Иречек е казал: ”В България пеят много не само когато се забавляват, а и когато работят – особено когато жънат нивите.”

Изпълнените с романтиката на старите времена снимки, дело на Асен Булянски и Дарина Киселова, са публикувани и в социалните мрежи, където събират десетки лайкове и мнения.

“Чудесни жътварки! Бъдете здрави и благословени! Показахте, че традициите са живи!”, “Нашето детство беше с дъх на катран от тютюна, но ни научи на трудолюбие и родолюбие”, “Върнахте ме 65 години назад – благодаря ви”, гласят част от коментарите. Местните хора са доволни, че могат да покажат на децата си как е протичало ежедневието на техните родители, баби и дядовци.

“Това е ролята на читалището – да опази фолклора”, категорична е Таня Булянска. По думите й в Смочево има много самодейци, а това, което ги свързва, е любовта към родното място.

Снимки: А. Булянски, Д. Киселова