Младите се благославят при даването на яйцата

По стар обичай на първия ден на Великден, първата година след женитбата, младата невеста – кумицата, момчето – кумецът, свекървата и свекърът отиват у кумата на гости. Кумицата носи великденски обреден хляб “щипан поклон”, украсен с пиленца от тесто, “нащипан” с напрусци или вилици, отгоре с печена кокошка, завит с “пребран месал”. Кумецът носи “сплескано калено крондире” с ракия. Свекървата носи великденски яйца, нашарени с восък, поставени в кошничка и покрити с тънка кенарена кърпа с “тентелче” по края и дарове за всички от семейството на кумата, зашити в “пребир”. Свекърът носи дървена бъклица, окичена с цветя и здравец, напълнена с червено вино “за здраве”. Всички са облечени в народни носии. Най-красива и най-нагиздена е младата кумица в невестинската си премяна: “бела кенарена фута” с шити на игла дантели на ръкавите и полите, бела валансена наметулка, зелен цариградски чембер със златни реси, с белото перо от венчавката, което краси главата й, и майсторски “извадените” лимби на косата, които още повече подчертават лицето на младата кумица. Наконтената празнично кума, също с “бела фута”, с обици от жълтици на ушите и наниз от жълтици върху наметурката усмихнато посреща гостите най-напред в широкото преддверие “кащи”, дето е огнището. Влизайки, гостите казват:”Христос воскресе!”, а кумовете и всички етърви, зълви с децата отговарят: “Воистина воскресе!”. Свекървата отвива пребира от “поклона” и кумицата се покланя с него на кумата, на кума и пак казва: “Христос воскресе!”. Кумата, поемайки “поклона”, благославя кумицата: “Колко си пилци накитила на “поклона”, кумице, с толкова дечица да се сдобиеш!”. След това го подава на една от етървите, кумицата целува най-напред ръка на кума, на кумата, на останалите, даже и на децата. Като израз на дълбоко уважение пред тези, които са ги венчали, е “кланянето” на кумците пред кумовете. Те поставят дясната ръка отгоре, лявата отдолу пред гърдите и двамата “се кланят” три пъти до земята на кума, а после на кумата и пак се целува ръка – на кума, на кумата. Следва даване на великденски яйца, шарени с восък, най-напред на кума – две, поставени в специална малка кошничка, две на кумата и на всички останали. Пак се целува ръка и се казва: “Христос воскресе!”. При даването на яйцата кумовете ги благославят: “Да сте живи и здрави, да се слушате двамината, да илядите!”. Свекървата развързва възела на пребира, дето са подредени великденските дарове. Най-напред се дарува кумът. Кумицата му целува ръка и на дясното му рамо поставя риза от домашно тъкано платно, кенарена кърпа и вълнени чорапи – “самочерка”, а той й дава “червен” некалайдисан котел, в който са поставени пшеница и ситни бонбони “за здраве”, и благославя кумицата: “Да сте живи и здрави, да слушате свекъра и свекървата!”. На кумата бели вълнени чорапи с “гюлове” от “спаня”, наметулка, чемреб с “реса”, на етървите и зълвите, на кумата – кенарени ръкави за ризи, на децата – вълнени чорапи. След даруването кумът кани кумците: “А сега заповядате у големата соба да ви погостиме с печено ягне, с червено вино, да се чукнеме за здраве, такав е адетът. Радваме се, че сте ни уважиле с “щипан поклон”, шарени яйца и дарове донеле!”. Всички сядат на дълга софра, на която в средата е поставен “поклонът” на кумицата. Кумецът изважда от джоба на “чиширете” “крондирето” и го подава на кума, на кумата и на останалите и се целува ръка. Кумицата взима от свекъра бъклицата, целува ръка на кума и му я подава да пие, а той й дава пари. Същото се прави и с кумата. След това кумицата подава колак, на който има четири червени яйца, “чореци” – малки продълговати хлебчета, на етърви и зълви на кумата и “кукулници” – малки питки с червено яйце в средата – на малките деца “за здраве”. Следва великденската гощавка.

С гостуването на кумците у кумовете на Великден се е подчертавало тяхното уважение. Един стар и хубав обичай, позабравен вече в този си вид, но приятен и желан в миналото и за двете страни – кумци и кумове – бъдещи съветници на младото семейство. Питаме се дали днес можем да върнем този празничен великденски обичай и вместо купени скъпи торти и бонбони да не зарадваме съвременната кума с топла “щипана” и “накитена” с “пилци” погача, с печена кокошка отгоре, за което може и да бъде доволна.

Опитайте млади невести – кумици, на първия ден на Великден, а същото се повтаря на втория ден от празника у майката на невестата!

Любомир КУЗЕВ