Monday, July 15, 2024
HomeРегионДупницаАтанас Николов от Дупница възкресява легендарния клуб по ТАЕКУОН-ДО

Атанас Николов от Дупница възкресява легендарния клуб по ТАЕКУОН-ДО

ЩЕ СЕ БОРЯ, ДОКАТО МОГА ЗА ИСТИНСКОТО БОЙНО ИЗКУСТВО, КАТЕГОРИЧЕН Е ЕМБЛЕМАТИЧНИЯТ В МИНАЛОТО ТРЕНЬОР

Треньор съживява клуб по ТАЕКУОН-ДО, съществувал години наред и донесъл славата на Дупница като на един от първите градове в България,  започнали да популяризират това бойно изкуство.

Атанас  Николов обучава 15 деца от 4 до 16 години и група жени над 50 години. Те са към клуб СХАГИ – 3, създаден през 2012 г. като продължение на стари клубове. Тренировките се провеждат в СЕУ „Св. Паисий Хилендарски“, три пъти седмично, по час и половина.

Треньорът, който е член на Българската федерация по ТАЕКУОН-ДО, чийто председател е Марио Богданов (притежател на 8 дан), е категоричен, че ще продължи да популяризира бойното изкуство, превърнало се в част от живота му. Казва, че СХАГИ – 3 вече има своите успехи. Едно от последните събития в клуба е изпитът, проведен в залата на СХАГИ – 3 от Вергилий Ситнилски, който е със 7 дан.

Началото

за дупнишкия таекуондист  в бойното изкуство е, когато Наско е само на 5. „На 5 години започнах да тренирам борба и това продължи 10 години. Едновременно с борбата започнах да тренирам и карате киокошин кай. На 16 години се запознах с виетнамци, които тренираха винг чунг хуен или кунг фу, и по-точно първия стил, който е играл Брус Ли. След това дойде казармата – ВНВТУ „Тодор Каблешков“ – София. Там започнах да се занимавам с бойно джудо, което беше като карате, но и със захвати, хвърляния и душене.

По време на ученето и служенето бях нападнат от голяма група турци, но успях да се справя с тях. Проблемът беше, че ме отстраниха от военното училище. Бях откомандирован в Горна Оряховица и заключен за близо 2 месеца. После дослужвах в наказателна рота в Одърне, Плевенско.

Атанас Николов със своя учител Гранд Мастер Ким Унг Чол – 9 дан

След като се уволних, разбрах, че в града ни тренират карате в Младежкия дом. Там за първи път видях Тодор Илиев, ученик на Ким Унг Чол, първият учител по ТАЕКУОН-ДО в България, който се бе върнал в Северна Корея за неопределено време. Тогава започнах да тренирам ТАЕКУОН-ДО с Тошко, който веднага ме направи помощник треньор, въпреки че нямах никаква степен в това бойно изкуство. Едновременно с това ходехме на София, събирахме се с учениците на Ким и правехме планове за бъдещето на ТАЕКУОН- ДО. Така се стигна до поканата на един друг майстор 6 дан с китайски произход – Леонг Уейг Менг. Посрещнахме го на летището. Тук беше 2 седмици и всеки ден правехме двуразови тренировки.

За Дупница бе чест, че тук, в Учителския институт, бе проведен първият изпит на учениците на Ким,

като Слави Бинев, включително и на мен, като майстор Леонг ми даде четири степени. Бях много ентусиазиран. Дотогава тренирахме абсолютно незаконно“, спомня си Атанас  Николов.

И продължава: „През 1987 година се завърна Майстор Ким Унг Чол и започнахме здрави тренировки във ВИФ и борба за създаване на федерация по ТАЕКУОН-ДО. Тогава работех като шлосер в база за развитие и внедряване с директор Йосиф Хаздай, който след време бе награден с почетен 1 дан за заслуги по подпомагане за развитието на ТАЕКУОН-ДО.

Предложих на Тодор Илиев да направим клуб към базата и така през 1988 година се създаде нашият клуб СХАГИ, което означава С съвършенство, Х хитрост, А акуратност, Г гордост И истина.

Демонстрация на възпитаници на един от старите клубове от 1992 г.

Имахме 400 човека и бяхме първият клуб в провинцията. В София вече бяха успели да направят клуб, но ние сме първите в провинцията. След време Тошко се отказа, защото се направи Федерация по бойни изкуства към Организацията за съдействие на отбраната (ОСО), които отмъкнаха парите на клуба ни. Аз продължих да се боря и бях постоянно с учителя Ким и го подкрепях във всичко, само и само да се създаде Федерация по таекуон-до. И накрая успяхме. Вече не си спомням годината, но някъде към 1990-а се създаде федерацията. Тогава започнахме да провеждаме състезания и аз,

заедно с моите ученици, винаги печелехме призови места“.

За годините през клуба минават над 1 000 души. Клубът изпраща и първия си студент по ТАЕКУОН-ДО. Александър Манов отива да учи във ВИФ и е първият ученик на Атанас Николов, който се записва да учи в спортната академия веднага след разкриването на  такъв профил.

„После дойдоха тежки времена. Много от моите ученици бяха привлечени към групировките, както и аз. През 1996 година реших да замина на Италия, като тук оставих треньори с черни пояси, но без мен клубът се изгуби. В Италия влязох в тяхната федерация по ТАЕКУОН-ДО, но само поддържах формата си, тъй като бях семеен и трябваше да се грижа за семейството си. 20 години бях там, но накрая се завърнах, срещнах се с моя учител и започнах всичко от начало.

Клубът ми засега е малък, но вече имаме успехи, и то престижни. Ще се боря усърдно, докато мога да разпространявам Истинското Бойно Изкуство ТАЕКУОН-ДО“ разказа още Атанас Николов. И подчертава, че стилът на таекуон – до, който практикува, е оригиналният стил на ТАЕКУОН-ДО, представляващ бойно изкуство, а не спорт, каквито са останалите стилове.

Юлияна КОЛЧАКОВА

 

RELATED ARTICLES

Most Popular