Коронавирусът отне живота на една от най-известните и обичани поетеси в Пиринско  – Магдалена Шумарова, съобщиха нейни близки в социалната мрежа.

Талантливата авторка е издъхнала днес въпреки усилията на лекарите да я спасят.

„Тази сутрин ни напусна Магдалена Шумарова – голямата поетеса на Петрич и моя скъпа приятелка. Поредната жертва на Ковид-19. Животът ѝ бе поредица от тежки битки за оцеляване. Но тя не само оцеля, а препълненото ѝ с болка и любов сърце създаде ГОЛЯМА ПОЕЗИЯ! А документалната ѝ проза е най-покъртителната лична драма, която съм чела… Много ще ми липсва! От две години подготвяше следващата си книга – завет към внучето ѝ в Германия. И все отлагаше довършването ѝ, защото поставяше своя съпружески, родителски и човешки дълг над личния интерес. Последният ни разговор преди седмица отново беше за книгата. Уви… Поклон, скъпа Магде!  Оставаш в паметта ми и с великолепното си творчество!“ – това написа в профила си във Фейсбук журналистката, писателка и изследователка на архиви Лалка Бенгюзова.

Магдалена Шумарова e родена в град Петрич. Завършила е специалност българска филология в СУ „Климент Охридски” и специализация по журналистика. Работила е като преподавател по литература в горния курс и редактор на местния вестник „Петрички вести”. Авторка е на няколко книги с публицистично-документална проза и с поезия.

 

Само трева, само спомен…

 

Във мене

и вън от мене –

ни листец да трепне –

само трева, само спомен…

Хвърлят върху очите ми пръст,

сякаш ме закопават…

като мъртва в земята.

Как да ги спра,

как да се откопая,

за да ме припознаят?

Та това съм аз –

застреляната,

затрупаната,

склопилата очи,

разнищвана и разпъвана…

Но не на техния, а на моя си,

на моят собствен кръст!

Само трева, само спомен…

Как да го пробия този камък

от тази стръмна скала,

как да го отмина,

как да се озова отвъд?

Черно расо – оръжие на светлината…

Само трева, само спомен…

/Из неиздадената ѝ последна книга „Кръст”/

 

 

3 КОМЕНТАРИ

  1. Мама не е “издъхнала днес въпреки усилията на лекарите да я спасят“, а поради съмнително “лечение“. Животоспасяващият антибиотик Remdesivir й беше даден чак на шестия ден от престоя й в “болницата“!!! Дотогава ми се даваше информация, че няма НИЩО опасно. На следващия ден положението изведньж стана критично.
    Интубационен апарат за нея не е намерен. Да не говорим, че желанието й е било да се лекува вкъщи. Натикана е в петричката “болница“ насилствено, с физическо бльскане и заплахи с полиция. Никой лекар няма право да натика пациент в болница насила, даже и COVID-пациент!!! Това е медицински фашизъм. Боже опази!!! От мен бяха искани пари за крьвта, която й била преливана!!! И за санитарни грижи. Мама плачеше и ме молеше, с последни сили, да не влизам в това отделение, защото “и мен ще затворят там”. Веднага, след като ми сьобщиха скрьбната вест за смьртта на мама… и аз още виех от болка, ми се заяви най-безчувствено, че трябва “да си уредим сметките”. Освен това ми се заяви най-безчувствено, че мама се била “дьржала невъзпитано” в часовете, преди да умре. Плачела и викала, че иска да си отиде вкьщи. ВЪЗПИТАНО ТРЯБВА ДА УМИРАМЕ, БРАТЯ, ВЬЗПИТАНО!!!
    БОГ ДА ОПАЗИ ОТ МЕДИЦИНСКИЯ ФАШИЗЬМ!!!

  2. Става въпрос за определени хора, ако могат да се нарекат така. Ели не иска да каже, че всички лекари са чудовища, сигурна съм. Мария , приятелка на Магда от 50 години.

  3. Болничната управа дължи обяснение по случая, както на проф. д-р Елица Александер, така и на всички почитатели на твърчеството на поетесата Магдалена Шумарова. Само преди по-малко от 3 месеца, проф. Е. Александер загуби и своя баща Васил Шумаров (съпруг на М. Шумарова).
    Да проявим човещина, все пак!

    от д-р Вълко Петров – приятел на семейство Шумарови от преди 50 години

Comments are closed.