Земеделският министър Явор Гечев се оплака в събота от конкуренцията на украинската пшеница, която била причина за това, че българските производители не успявали да изнесат продукцията си.

“Ние сме солидарни с Украйна, но се създава локално пренасищане на пазара на земеделска продукция, защото вместо коридори за износ нашите държави се превръщат в складове”, каза Гечев по време на среща със своите колеги от Полша, Румъния, Унгария и Чехия на международното изложение “Зелена седмица-Берлин‘23”.

“Още преди три месеца предупредих, че помощта, която оказваме на Украйна, ще струва скъпо на държавите от нашия регион”, казабългарският министър, цитиран от БГНЕС.

Според него в държавите, които са близо до границата с Украйна,се случват неща, които изкривяват пазара.

“15 млн. тона украинска пшеница минаха през европейските пазари. В момента в България има около 5 млн. тона пшеница, като добитата в страната ни количество през 2022 г. бе близо 6,5 млн. тона”, каза Гечев.

Той обяснява, че заради близостта на България до войната се избягва морският транспорт, което също пречи на износа на зърно.

“Освен пряката помощ за Украйна трябва да мислим как да регулираме тези процеси. Необходима е европейска солидарност и за нашите държави, защото конкурентоспособността е нарушена. Все пак продукцията, която влиза от трети държави, не се произвежда по същите екологични стандарти, както произведеното в Европейския съюз”, каза Гечев пред своите колеги.

Една от основните финансови форми на европейската солидарност са преките субсидиите за земеделските производители в съюза. От 2023 до 2027 година българските земеделски производители ще получат 4.4 милиарда евро директни субсидии за земя и още 3.6 милиарда евро за инвестиции. Традиционно най-големите субсидии получават производители на зърно.

БГНЕС предава, че всички присъстващи министур на срещата с Гечев са се обединили около мнението, че ако не се вземат мерки, ситуацията със зърното ще продължи и тази година, съобщи БГНЕС. Министрите са се договорили темата да бъде поставена по време на следващото заседание на Съвета на министрите на ЕС.

меделските министри на срещата са представители на част от държавите в ЕС с най-висока инфлация при хранителните продукти. Някои потребителнителки организации в България измерват увеличение на цените на около 50% за основни храни от потребителската кошница. Положението е особено драмтично с поскъпването на храните в Унгария и Полша, но за унгарците проблемът е много тежък, защото поскъпването започна от по-висока база.

Резкият спад на цените на пшеницата, слънчогледа, горивата и електроенергията, както и въвеждането на нулев ДДС за хляба, не доведе до намаляването на цените на тестените изделия и олиото в България. Единственото олио на българския пазар на цени под 3.50 лева е именно украинското, което в случая е в полза за българските потребители.