Емил Севдин
  • Стъклена чаша, сребърен медальон, оръжие… обогатяват фонда на музея

  • С 8000 лв. по проект възстановяват 40 археологически артефакта, открити в Сапарева баня

Стъклен съд, сребърни и сребърни предмети с позлата, оръжие, керамични съдове, военен колан с прилежащите му елементи ще бъдат част от експонатите на Общинския исторически музей в Дупница. Това подчертаха работещи в културната институция, откъдето разкриха подробности за проекта „Консервация и реставрация на колективна гробна находка, открита в гробница от късноантичната епоха“, одобрен и финансиран от Министерството на културата.

Както писахме, находките са открити при спасителни операции в Сапарева баня и са от времето на древна Германея. Разкопките са проведени от 29 юни до 15 декември. Техен ръководител е д-р Светла Петрова, зам.-ръководител Емил Севдин, част от екипа е директорът на музея Анелия Геренска. Проектът е спечелен по обявена конкурсна сесия на тема „Дейности по опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства в музеите и художествените галерии“. „Проектът цели консервационно-реставрационна намеса на уникална по своята същност колективна находка от гробни дарове, положени в погребалната гробница на висш военен командир от Германея. Той е погребан по християнски обичай, по времето на император Констанций Втори (337-361). Находката е разнообразна и съдържа уникални дарове – стъклен съд, сребърни и сребърни позлатени предмети, оръжие, керамични съдове, военен колан с прилежащите му елементи. До момента подобна находка по размери, и то в гробница, не е откривана по нашите земи. Като колективна находка от един гробен комплекс тя ще бъде гордост за експозицията на музея”, подчертават от музея. Ще бъдат реставрирани 40 археологически артефакта от метал, стъкло и керамика, които в момента, особено металът, са в тежко корозионно състояние. „Проектът беше изготвен със съдействието на лицензиран реставратор, вписан в публичния регистър по чл.165 от ЗКН, Емилия Колева, преподавател в Катедра „Реставрация“ в НХГ-София, който направи оглед на артефактите и даде препоръки какви дейности да се предприемат”, допълват от музея.

Проектът е на стойност 8080.00 лв. и ще бъде изпълняван шест месеца (в периода април-октомври). Предстои подписване на договор с Министерството на културата.

Очакваният резултат е запазени, съхранени и експонирани движими културни ценности. „Реставрираните и консервирани предмети от гробната находка имат висока културно-историческа стойност. Те подпомагат и дообогатяват познанията ни за гробния ритуал, погребалните дарове – въоръжение, бит и материална култура, ювелирство и изкуство на късноантичната/раннохристиянската епоха”, посочват от Исторически музей – Дупница.

За откритото по време на работата разговаряхме с Емил Севдин – зам.-ръководел на спасителните разкопки.

Емил Севдин: Открихме много рядка монета на император Констанций Втори

Установихме северната граница на некропола на Германея, каза археологът за разкопките в Сапарева баня

 

Емил Севдин

 Емил Севдин работи в Историческия музей в Дупница от две години и половина. Уредник е в отдел „Археология” и се занимава с всички проучвания в тази сфера, осъществявани от музея. Има магистратура по специалностите „Защита и опазване на културно-историческото наследство в Република България” и „Археология”. Севдин се занимава с археология от 2007 г.

Нека да разкажем за миналогодишното проучване на музея в Сапарева баня.

– Преди всичко е необходимо да разясня какво представлява археологията. Археологията е деструктивна наука, занимаваща се с издирване на артефакти и тяхното интерпретиране. Откритите ценности се анализират, а получената информация се използва за изясняване на историческата картина. Ние за историята знаем от писмените свидетелства, които освен че са оскъдни, са и субективни. Благодарение на археологията можем най-достоверно да възстановим миналото, защото информацията от земните пластове е много трудно да бъде манипулирана. По отношение на Сапарева баня. Сапарева баня е едно много интересно място от гледна точка на историята и археологията, тъй като там има културно наследство от множество епохи, като почнем от праисторията, античността, средновековието и стигнем съвремието ни. Най-широко застъпен е римският период, тъй като в Германея е създаден военен лагер, в който резидира Втора кохорта на лукензиите. Римската военна система е така устроена, че територията на империята е разделена на определени административни единици, наречени провинции, и в тези провинции военните налагат властта на императора и обезпечават сигурността и функционирането на държавата. Във всяка провинция, особено в пограничните, са разположени легиони, наброяващи около 5000 човека, които са изградени от 10 кохорти по 500 човека всяка.

Какво е представлявала Германея?

– Германея не е легионен лагер, а кастел, в който е разположена една конна кохорта от 480-500 човека, чиято задача е била да охранява пътя, свързващ Пауталия с Филипопол. Говорим за пътя, който минава през днешното с. Клисура. Наред с това кохортата е имала поделения, разположени в селата Гълъбник и Тополница, което е показателно за ролята й. В случая какво трябва да знаем за тези хора, които са от Втора кохорта на лукензиите? Те произхождат от племето лукензии, което населява западната част на Иберийския полуостров, като кохортата идва от Кабиле в Германея в края на II век. Създавайки военния лагер, постепенно около него се развива и градски живот, материалната култура на който е обект на нашето проучване през 2020 г.

– Какво по-конкретно беше извършено миналата година от вас, археолозите?

– Копахме на 5 обекта в Сапарева баня, като тези обекти са свързани с намерения на частни инвеститори. Градът е курортно селище, в което строителството се развива доста интензивно. В резултат на строителните намерения на частни инвеститори и статута на недвижима културна ценност на част от територията на Сапарева баня, наречена „Римски военен лагер Германея и ранновизантийски град“, започнахме разкопки. Те се финансират от инвеститорите, защото съгласно закона в територии с такъв статут строителните дейности се предхождат от археологическо проучване и след становище на Министерството на културата.

– Да кажем най-важното – има ли открита нова брънка, която да се добави към веригата на науката?

– Винаги има. Ние в археологията казваме, че липсата на информация също е информация. Въпреки че нямахме такъв случай през 2020 г., тъй като обектите ни бяха разположени в жълтата и червената зона на защитената територия. Открихме множество находки от периода на късната античност и единични предмети от средновековието, които обогатиха историческото познание за Сапарева баня.

Какви са постигнатите резултати?

– Резултатите от проучваните от нас обекти и информацията, която събрахме от работата ни през предходната 2019 г., ни помогна да формираме хипотези за устройството и населяването на тези територии. Основната ни дейност се реализира в рамките на некропола на Германея, като успяхме да фиксираме северната му граница, в близост до която открихме сграда с предполагаем култов характер от раннохристиянския период. Сред нейните руини намерихме три средновековни погребения и фрагментиран мортарий от XI-XII в., с аналогия, открита в обект „Кулата“ – гр. Дупница. Наред с това открихме разнообразен монетен материал, представен от монети с изображението на Септимий Север, Диоклециан, Константин Велики, Констанции II, Констанс, Йовиан и др.

Кое беше най-интересното при работата?

– Последният обект беше и най-интересен. Ние проучвахме участък, който е трасе за прокарване на водопровод за минерална вода. Участъкът е доста голям, с приблизителна дължина от 700 м. Той беше разделен на сектори и в последните два сектора стигнахме до некропола, за който споменах по-горе. Като локация това е близо до хотел „Релакса”, в който е експонирана една гробница, разкрита през 2014 г. от колегата Веско Хаджиангелов от Самоков. Ние, в рамките на около 30 м разстояние от нея, в западна посока (запад – югозапад), открихме друга гробница. Но преди да стигнем до нея, намерихме 60 гроба. Всичките християнски, датирани в периода IV-VI век, реализирани чрез трупополагане, с посока запад-изток. Те са изградени от стреховидно поставени тегули, подпрени с камъни, в които с малки изключения липсваше гробен инвентар. Установихме, че 15% от погребенията са на деца, което е нормално за периода, характеризиращ се с голяма детска смъртност. Проучените гробове се документираха, а костният материал, съгласно канона, се извади и предаде на местния свещеник. Той съхранява костите в гробищната църква и там ще обособи специално място, където да се препогребат.

Разкопавайки трасето на водопровода, не очаквахме, че ще намерим гробница, още по-малко на мястото, където я открихме. Тя излезе на 15 см под асфалта, в края на кръстовището, където се пресичат улиците „Й. Попмихайлов“ и „Златен век“. Тя е много интересна. Но преди да разкажа за нея, ще дам малко предистория – нещо, което се случи 2019 г. През 2019 г. трябваше да правим същите разкопки, които реализирахме миналата година. Те обаче не стартираха по установения ред и при проверка на място установихме, че инвеститорите са започнали да копаят самоинициативно. Спряхме тяхната дейност, а изкопът беше запълнен. През 2020 г., по време на редовното археологическо проучване, се оказа, че на 80 см от мястото, където беше преустановен изкопът, се откри гробницата, т.е. чист късмет е, че е запазена непокътната. След като достигнахме до нея и взехме да я разкриваме, се оказа, че това е гробница, много по-различна от тази, открита в съседство. Тя е изградена от тухла, споена с хоросан. Целият градеж е покрит с хоросанов кожух, който има формата на паралелепипед. Имаме свидетелства да предполагаме, че върху нея е било изградено помещение за поменални практики. В североизточния й ъгъл е пресечена от водопроводна тръба, положена от ВиК през 70-те години на ХХ в. За наш късмет те не са разбрали какво са направили и през какво преминават, а повредата е само външна. Стигнахме до момента, в който отваряме гробницата. Това беше на 30 ноември, Андреевден, Мечкинден, но ние трябваше много експедитивно да действаме заради атмосферните условия, изтичащите срокове на проучването и заради опасността от евентуално посегателство. Когато имаме такъв тип открития, се сигнализира на правораздавателните органи, в случая МВР, ГДБОП и всички, които имат отношение по тези въпроси. Та успяхме да се стиковаме и въпреки зимните условия, през цялото време ни валя сняг, но поне термометрите не показваха минус 14 градуса, както в предходните дни, стартирахме отварянето на гробницата. Когато погледнах вътре, установих, че съм първият човек, надникнал в нея след 1600 години, т.е. гробното съоръжение не е ограбено. А това е нещо много интересно, защото неограбените римски гробници се броят на пръстите на едната ми ръка. Като се отваря гробница, се изчаква определено време, за да може да се проветри, тъй като процесите, свързани с гниенето на плътта, са превърнали въздуха в опасен за човешкото здраве. Съобразихме се с всички правила и пристъпихме към същинското проучване, което беше наблюдавано от многобройна публика. Установихме, че там има покойник, чиито кости стоят, и този покойник е погребан с богат гробен инвентар. Въпросният гробен инвентар в момента се намира в нашия музей и е подготвен да бъде подложен на реставрация и консервация. Тук е мястото да благодаря на групата от селата Самораново, Червен брег и Овчарци, с които работим на проучваните обекти.

– Какво представлява гробният инвентар?

Покойникът е военен, с висш чин. Наред със съдовете, които са положени в гробницата, представени: амфора, ойнохоета (ойнохое е вид кана), стомна и паница. Намерихме една прекрасна стъклена чаша, запазена непокътната, като нейни аналогии са намерени в Сирия. Наред с това успяхме и да датираме времето, в което е погребан мъртвият, тъй като открихме една интересна монета. Монетата е сечена в Трир (град в днешна Югозападна Германия), в периода от 342 до 347 г., и след като анализирахме целия гробен инвентар, се установи, че покойникът е положен там след 347 г.

Установено ли е на колко години е бил?

– Не, защото тепърва костният материал ще бъде предаден за изследване, даже имаме намерението да направим и ДНК анализ. Но на този етап изчакваме, тъй като костите се изпращат в лаборатория извън страната, а това е една доста скъпа процедура.

– Какво друго открихте?

– Намерихме и един сребърен медальон, с позлата, като предстои да му бъде направено едно по-задълбочено изследване, но това ще стане след реставрацията му. Наред с това намерихме и въоръжение. Имаме копия, части от военен колан и един нож, чиято дръжка е посребрена, със златна инкрустрация. Интересното е, че върху този нож, върху неговата кания е запазена част от мантията на воина. Тя също дава много важна информация, тъй като се оказа, че тази мантия е била с червен цвят, изработена от лен. С други думи, откритието ни през 2020 г., с което ние завършихме сезона, е от изключителна важност за науката.

Гробницата и като архитектура е много интересна и информативна и ние тепърва ще я изследваме и анализираме. А по отношение за значението й за културното наследство – ще се произнесе комисия от специалисти. През месец декември стартирахме процедура и чакаме комисия от Министерството на културата и Института за недвижимо културно наследство, които трябва да дадат становище какво да се направи с гробницата. А това, което ще се направи? Понеже, както казах, гробницата се намира на кръстовище и затруднява движението, ще бъде вдигната и ще се премести. Мястото за преместване ще се определи на базата на предписанията на Министерството на културата. А Общинският съвет трябва да определи място, където да се експонира гробницата. Най-хубавото от всичко до тук, освен откритието, което е ясно, е, че успяхме да спечелим този проект за реставрация на намерения гробен инвентар. По този начин след реставрацията съдовете ще се запазят, могат да се изследват и да дадат още информация. Сега ние имаме една първична информация, но говоря за крайни заключения, които да се направят, и всичко това ще може да се покаже и на обществеността.

Къде ще се експонират находките?

В дупнишкия музей. Това е работа на дупнишкия музей и ще бъдат тук, в нашите експозиционни пространства. В момента сме в процес на преместване на всички културни ценности от тази сграда, тъй като знаете – предстои цялостен ремонт. След като се направи този ремонт, ще можем да започнем с изграждането на постоянна експозиция.

Юлияна КОЛЧАКОВА