Не се отказвам, докато не направя идеалния кадър, казва кюстендилецът

 

Πpoфecиoнaлният фoтoгpaф Bлaдиcлaв Чaнeв е автор на много снимки, възхваляващи красотата на Кюстендилския край. Роден под Хисарлъка, Чанев си извоюва име в бранша. През 2020 г. той заснема видеопосланието по случай Рождество Христово на община Кюстендил. През декември младият мъж печели пъpвo мяcтo в ĸoнĸypca на “Нешънъл Джиографик” “Любими мecтa нa ĸapтaтa нa Бългapия”. Toй гpaбвa oтличиeтo cъc cнимĸa нa водопада Полска Скакавица.

– Г-н Чанев, какво е за Вас фотографията?

– Фотографията е неизменна част от мен, от това кой съм аз. Възможност да се изразявам творчески и да да показвам света през моя поглед, който за щастие до момента доставя и радост на хората.

– А какво е за Вас Кюстендил?

– Домът е там, където е сърцето, затова ще кажа, че е дом.

– Ако трябва да представите Кюстендил пред света с една-единствена снимка, какво ще има на нея?

– Мисля, че вече съм я направил. Задължително трябва да намеква за историята, минералните извори, архитектурата и природата.

– Кое е най-голямото Ви вдъхновение?

– Емоцията, която кадърът излъчва. Дали ще е пейзаж, който създава спокойствие и наслада от природата, драматична гръмотевична буря, любов между двама души или празненство. Имам чувството, че докато не усетя каква емоция излъчва обектът на снимката, не мога да се вдъхновя.

– Има ли конкретна снимка, с която се гордеете най-много?

– Не мисля, че имам само една такава. Всяка следваща ми е все по-любима.

– Как минава един Ваш работен ден?

– Като че ли няма два еднакви дни при мен. Ако не обработвам снимки на компютъра, съм постоянно в движение и точно затова обожавам занаята си. Не мога да седя дълго на едно място.

– Кое е най-силното качество, което Ви помага в работата на фотограф?

– Може би упоритостта. Не си тръгвам от локация, докато не направя кадъра, който искам. Ако се налага, дори се връщам по няколко пъти.

– Спомняте ли си някой комичен момент по време на работа?

– Има много. Най-често са с животни или деца. Спомням си за едно стадо овце, което прояви голямо любопитство към мен. Животните буквално ми се навряха в камерата, а аз се чудех къде да се спасявам. Станаха весели снимки!

– Кое е по-важно в една снимка – посланието, което носи, или техническото изпълнение?

– Като начинаещ бях обсебен снимките ми да са технически перфектни. Бързо разбрах, че в старанието това да се случи често се губи емоцията, атмосферата. Вече не поставям техническата част пред посланието и ако това трябва да е на цената на някои технически характеристики – така да бъде.

– Смятате ли, че е възможно в България един фотограф да превърне хобито си в доходоносна професия?

– Не се съмнявам, че е възможно. Въпросът е, че и това си има недостатъци. На някои не им пречат, докато за други са проблем. Всеки сам преценява за себе си.

– Как мислите, наистина ли България е толкова красива, или това е клише, в което вярваме?

– Това е въпрос на субективна преценка. Навсякъде голяма част от местните смятат, че градът им или природата наоколо не са нищо особено. Но познавам доста чужденци, които са пленени от красотата на България, макар и с всичките й недостатъци. Може би точно несъвършенството е чарът.

– Кое е мястото, което копнеете да снимате?

– Вероятно ще разбера чак когато го видя. Обичам да откривам кадрите на неочаквани места вместо всеизвестните дестинации.

– Коя е личността, която копнеете да снимате?

– Няма такава, пред моя обектив всички са равни (смее се).

– Ако не бяхте фотограф, какъв щяхте да бъдете?

– Смених шест професии за пет години, преди да си кажа, че каквото и да ми коства, ще стана фотограф. Не мога да си представя да правя нещо друго.

1 коментар

Comments are closed.