Околийската къща в Дупница приюти изложбата „Единение ум-сърце”

Дупнишката галерия „Околийската къща” приюти картини на Диана Димитрова – Дезир. Изложбата е под наслов „Единение ум-сърце” и включва около 50 живописни творби, изпълнени в смесена тематика и техника. Това е поредната самостоятелна изложба на художничката и втора за родния й град Дупница. Картините ще бъдат в галерията две седмици.

„Като божествени създания трябва да се стремим към синхронизация на ума и сърцето, които обикновено се противопоставят или „враждуват” по между си. Да слушаме сърцето си преди всичко, защото там е центърът на любовта, връзката с интуицията и съвестта или така наречената божествена искра, без да го делим от висшия ум или разум, който да балансира съзнателно нашите действия и постъпки. Единението прави силата, когато е водено от любовта, и точно това показвам и казвам в настоящата изложба. Преобладават абстрактните субективни и не субективни сюжети, извиращи от дълбините на душата и стигащи осезаемо до нашите сетива. Това са интуитивни картини, които разказват, които провокират и не остават публиката равнодушна. Съзитателната сила на любовта, изразена в цветове”, споделя Диана Дезир.

Художничката гледа на картините си като на свои рожби, които обича  еднакво. „Рисувам това, което сърцето ми диктува, и изцяло се доверявам на ръката си. Поради тази причина творбите ми са плод на моментни емоции и изразните средства и прийоми са в зависимост от състоянието, в което съм. Вдъхновението е навсякъде, търся положителното във всичко и дори някой да ме нагруби, аз съумявам да трансформирам енергията в градивен елемент”, разкрива художничката.

Разговаряхме с  Диана Димитрова, докато с уредничката на галерията Катя Йоцова подреждат експонатите.

Диана Димитрова – Дезир е родена и израсла в Дупница. Завършила е бившия Педагогически колеж „Свети Иван Рилски” в Дупница, специалност „Изобразително изкуство и труд и техника”. Живее в София. Твори предимно маслена живопис. В картините й преобладават природните пейзажи, цветята, светлината. Част от творбите в Околийската къща се показват за първи път. Сред новите картини са „Светлината говори”, „Съвест”, „Между два свята”. За дупничани са нови всички картини, тъй като в града се показват за първи път. Авторката има зад гърба си няколко самостоятелни изложби в страната и участие в съвместни международни изложения в чужбина.

Диана, какво бихте казали, ако трябва да представите експозицията?

-Моите картини са интуитивни. Не обичам много надълго нашироко да разказвам за тях, тъй като предпочитам да оставя публиката да се наслади, да почувства и да си взаимодейства с творбата.

-При тази обстановка около Ковид -19 имахте ли възможност да покажете и на друго място свои твърби?

-Винаги, когато имам възможност, се срещам с хората. Живата връзка е безценна, както за картините, така и за мен. Последната ми изложба беше на рождения ми ден на 28 август, в село Боснек, по покана и инициатива на пернишкото читалище „Зуница” и Ирена Иванова, на която благодаря за предоставената възможност. Това е една от най-хубавите изложби, която съм правила. Със сигурност беше и най-хубавият ми рожден ден като преживяване, като емоция, тъй като хората и духът на селото са невероятни. Неописуемо е това, което аз изживях, и благодаря на всички, които ми дадоха възможността да покажа картините си и дойдоха да ме уважат. Имаше може би повече от 100 души на изложбата.

– Предполагам, че вълнението в Дупница е по-голямо, ще покажете творбите си пред родителите си, роднини, близки?

Винаги се вълнувам. Имам вече над 20 изложби – съвместни и самостоятелни, но вълнението винаги го има. И то в най-приятния смисъл на тази дума. Тук се чувствам като у дома си. Знам, че хората, които посещават изложбата, ги привлича това, което правя, и енергетиката. Нещата се случват по най-добрия начин. Мен лично пандемията не ме притеснява. Ние, творците, или поне част от нас може би сме от друг свят, над нещата. Според мен трябва да има близост. Да, да се пазим, но да се обичаме и да правим такива мероприятия, защото имаме нужда от храна за душата.

-А този синхрон между ума и сърцето, за който говорите, и е мотото на изложбата, Вие постигнахте ли го?

Стремя се все още. Има над какво да работя. Човек винаги има накъде да се развива, да се надгражда и да расте. В тоя ред на мисли имам какво да работя върху себе си, но изкуството по такъв начин ми влияе, че определено синхронизирам ума и сърцето. Защото, както казах, картините ми са интуитивни, но пък с ясна мисъл и съзнание, че това, което правя, е с положително послание и с много любов към хората. Според мен не трябва да противопоставяме ума и сърцето, както е в масовото възпрятие, дори във вдъхновенията – едното винаги е срещу другото.  Аз работя в насока обединение, единение, а не обратното, което е заложено. Мисля, че се върви напред. Ние трябва да разчупим едни рамки, които сме следвали дълго време дълго време и виждаме, че не работят, и да се обърнем именно към тая синхронизация – да слушаме сърцето, интуициата и съвестта си, като редом с това, разбира се, постъпваме разумно и съвестно, с осъзнатост във всичките ни дела и постъпки.

В картините Ви има много светлина, излъчват оптимизъм.

-Много се радвам, че виждате това. В тия времена мисля, че точно това е… Искам като послание да го разпръсна, така да се каже. Слава Богу, работя това, което обичам, и посредством картините имам възможността повече хора да се докоснат до това  като послание.

Картините продават ли се?

-Да. Част от картините са вече ангажирани, друга част не се продават, но има една свободна част от картините, които с радост биха отишли в новите си домове. Защото те така или иначе са за хората и ще се радвам да има мои съграждани, които да имат мои картини. Имам представа картините ми къде отиват – мои творби са в редица държави, почти в цяла България, дори по села, за което много се радвам. В Дупница също имам няколко картини и ще се радвам да има още.

Имате ли любими художници, чиито творби харесвате повече?

-Имам любими творци. Като имена не бих могла да цитирам всички. Бих ги събрала в един общ слънчев лъч, така да се изразя, като онези хора, които движат света напред и които не се спират пред нищо в името на благото за голямото цяло.

Юлияна КОЛЧАКОВА