Загреб предупреди Белград да спре да присвоява чуждо културно наследство, ако иска да влезе в Евросъюза

Сърбия ще понесе последствията от кражбата на културното наследство на Хърватия в преговорите за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Това предупреждение отправи хърватският министър на външните и европейските въпроси Гордан Гърлич Радман, предаде БГНЕС.
Присвояването на чуждо културно наследство е скандално, но очевидно се вписва в хегемонистичната политика на разпространение на т.нар. „Сръбския свят“, каза още Гордан Гърлич Радман в град Пула. Той участва там заедно със своя гръцки колега Никос Дендиас в дискусия по време на Конференция за бъдещето на Европа, озаглавена „Подготовка за утрешния ден: глобално и регионално ангажиране на Европейския съюз, аспекти на сигурността и отбраната“.
На 23 декември 2021 г. в Сърбия беше приет Законът за културното наследство, който включи в старите и редки библиотечни материали издания на дубровнишката литература, които до 1867 г. принадлежат „както към сръбската, така и към хърватската култура“. Приемането му предизвика яростни критики както от страна на хърватски официални лица, така и на културни институции.
След приемането на оспорвания закон посолството на Хърватия в Белград предупреди сръбските власти, че смята за неприемливо присвояването на хърватското културно наследство и поиска среща с министъра на културата Майя Гойкович.
Сърбия не оспорва, че литературата на Дубровник до 1867 г. принадлежи към културното наследство на хърватите, съобщиха белградски медии, позовавайки се на изявление на сръбското министерство на културата и информацията, което смята, че това наследство е общо.
Разпоредбата на Закона за културното наследство, според която изданията на дубровнишката литература към 1867 г, принадлежат както към сръбската, така и към хърватската култура, не означава, че Сърбия оспорва, че старата дубровнишка литература е част от хърватското културно наследство, казаха от министерството.
„Именно по примера на двойното наследство, общото езиково минало и отношението към литературното наследство най-добре се разпознават европейските ценности и перспективите за добросъседски отношения“, казаха от сръбското министерство на културата.
Старата дубровнишкова литература е уникално явление сред южните славяни
Сръбското министерство на културата и информацията реагира с изявление на оценките на Института за хърватски език и лингвистика (IHJJ), който на 17 януари осъди законовите решения на Сърбия, заявявайки, че литературата на Дубровник е присвоена.
Според репортаж на Радио Свободна Европа (RFE) в съобщение на Министерството на културата се посочва, че Разпоредбата за стари и редки библиотечни материали от чл.23 от спорния закон е дефиниция, установена от Закона за старите и редки библиотечни материали от 2011 г. Тя е потвърждение на научно-методическата последователност, установена от сръбската филологическа школа преди сто и петдесет години, която продължава и днес.
„Сръбската академия на науките и изкуствата (САНУ), Белградският университет, „Матица сръбска” и други научни институции са определили, че старата дубровнишка литература е уникално явление сред южните славяни, което има свои особености и представлява голямо общо благо. Въз основа на езика, на който е написана, може да бъде както сръбска, така и хърватска”, каза сръбското министерство в обяснението си за законовите разпоредби, приети в края на миналата година.
Според министерството, такава позиция са застъпвали и известни граждани на Дубровник от Матия Бан и Балтазар Богишич през 19-и век до Милан Решетар и Петър Колендич през 20-и век, които са били членове на САНУ.
Обулен Коржинек: Очаквам Сърбия да промени този закон
Хърватският министър на културата Нина Обулен Коржинек заяви по-рано, че законовите разпоредби на Сърбия относно литературата на Дубровник са професионално необосновани.
„Очаквам Сърбия да промени този закон и да спре да посяга към културното наследство на Хърватия“, каза Обулен Коржинек. На 19 януари хърватският евродепутат Карло Реслер призова Европейската комисия да реагира на противоречивата разпоредба от сръбския Закон за културното наследство.
Сърбия ще понесе последствията от отнемането на културното наследство на Хърватия в преговорите за присъединяване към ЕС, категоричен е министърът на външните работи и европейските въпроси на Хърватия Гордан Гърлич Радман.
„Отнемането на хърватското културно наследство не е в съответствие с европейските ценности и перспективата, която Сърбия е избрала, и със сигурност ще има определени последици, когато бъдат отворени определени ключови глави като образованието“, каза Гърлич Радман пред репортери. /БГНЕС