Снимки: Личен архив на Живко Константинов

Живата вода тече по свое разписание

„Жива вода“, която тече край пернишкото село Боснек, разпознава добрите и лошите хора. Легендите разказват, че водата спира, щом грешен човек се доближи. Загадката на чудноватите пулсации не е разгадана и до днес. За това разказва в блога си известният пътешественик и бивш телевизионен журналист Живко Константинов.

На 45 километра от София, в южните склонове на Витоша, е сгушено село Боснек. Щом стигнете там, попитайте местен, за да ви упъти. Ако не намерите никого, в края на селото ще стигнете до маркирана пътека, която води до приказния извор.

Още преди векове османският пътеписец Евлия Челеби нарекъл извора „Чешмата на щастието“. На тласъци водата ту се появява, ту изчезва от змейската каменна глава.

„Тук често идват хора, търсещи изцеление, за да се наплискат. Някои успяват да си налеят от чудната вода, други обаче си тръгват разочаровани. Ако се помолиш обаче, стават и чудеса. Така се случи и с мен. Тъкмо се отчаях, че съм грешен, помолих се и водата потече на мига”, споделя Константинов.

Авторът на приказната скулптура е Негри Рангелов Будинов – каменоделец от село Кладница.

Друго поверие гласи, че на върха, намиращ се над карстовия извор, имало езеро, намиращо се в землището на Чуйпетлово. Там живеел воден бик, който ранявал добитъка на селяните. Те се опитвали да спасят животните си, като закачали ножове и остри предмети на роговете на своите бикове с цел да се защитят. При поредната битка водният бик бил ранен и се гмурнал в езерото. Водата се окървавила и изчезнала. Поверието гласи, че и до днес, когато бикът се обръща в земните недра, спира и пуска притока към извора. Водата от извора се смята за много лековита.

В района има още извори и пещера, в която е поставена икона на Богородица. Според местните ликът на Божията майка помага на молещите се.