Абитуриентите от Гимназията в Дупница не се затрудниха на матурата по БЕЛ, писаха за тежестта на думите

Изпитът в ПГ „Акад. Сергей П. Корольов” мина нормално. Нямаше недоволни от темите, каза директорът Е. Костадинова

Матурата по български език и литература (БЕЛ) не e затруднила по-голямата част от дванадесетокласниците в Дупница. Това твърдят абитуриенти от Профилирана гимназия „Христо Ботев” и директорът на Професионалната гимназия „Акад. Сергей П. Корольов” в града, с които разговаряхме след приключването на държавния зрелостен изпит по предмета.
„Аз писах есе на тема „Тежестта на думите“. Предпочетох това, защото не знам как се пише интерпретативно съчинение, което беше другата възможност. Обърнах го на политика по едно време. Затова се чудя дали ще се зачете. Но най вероятно ще се зачете. Матурата – средно положение, решавали сме и по-трудни задачи”, обясни Емил Димитров.
На въпроса какъв е акцентът в есето му младежът отговори: „Акцентирах на това, че хора, които седят зад трибуните, говорят празни приказки и дават обещания, които после не могат да изпълнят, и тежестта на думите въобще не важи. Не упоменавам народните представители, защото не трябва да ги упоменавам, но – да, за тях става въпрос. Въобще за управляващите на най-високо ниво.” Емил Димитров бе категоричен, че е доволен от темата. Дванадесетокласникът се занимава с музика. Кандидатствал е и има отлични оценки на изпитите в университета в Пловдив, където е приет и ще учи „Изпълнителско изкуство”.
„Матурата не беше толкова трудна. Който е бил подготвен, се е справил с нея. Мисля, че въпросите бяха лесни. Изпитах трудности само при есето, защото не можах да размишлявам много по темата. Аз писах за тежестта на думите. Както моя приятел, и аз обърнах малко на политика. Подчертах, че думата на президента, на лидерите е тежка, тя тежи над народа. Не съм ги критикувал. Исках да обърна внимание на това, че думата им е важна и трябва да внимават какво говорят. Мисля, че се справих добре и с граматическата част на изпита”, каза Микеле Тонев. Той ще изчака резултатите от изпитите, за да избере какво да учи. Вероятно ще кандидатства в някой от университетите по икономика.

„На мен матурата ми се стори сравнително лесна и мисля, че се справих доста добре. Надявам се на висока оценка. Аз обвързах темата с произведението „Ветрената мелница” на Елин Пелин, тъй като там присъства темата за тежестта на думите. Не ме затрудни и граматиката”, посочи Анна Илиева. Тя ще кандидатства в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, филологическа специалност.
Как е преминал изпитът и колко ученици са се явили, попитахме директора на Професионалната гимназия „Акад. Сергей П. Корольов” Елена Костадинова.
„Изпитът премина нормално. Нямаше никакви проблеми. И квесторите, и зрелостниците дойдоха навреме. Учениците писаха до последно. Да се надяваме, че са се справили. Нямаше недоволни от темите. Явиха се всички допуснати до матурата”, коментира Елена Костадинова.
Припомняме, че в сряда сутринта в Министерството на образованието и науката (МОН) е генерирана изпитната комбинация за държавния зрелостен изпит по български език и литература. За написването на интерпретативното съчинение или есето се падна вариант 13. По-късно бяха съобщени и двете теми. Едната е „Споменът – скръб и утеха“ в елегията „Аз искам да те помня все така“ на Димчо Дебелянов. По нея разсъждаваха зрелостниците, които избраха да пишат интерпретативно съчинение. Втората възможност беше есе със заглавие „Тежестта на думите“. Младежите имаха 120 минути, за да създадат текст с обем до четири страници.

Съчинението е върху изучавана творба. То предполага зрелостниците да разкодират ключовите думи в заглавието и да интерпретират зададената тема спрямо текста на произведението. От тях се очаква да формулират ясна теза, да я аргументират, да коментират използваните изразни средства.

Темата за есе не е обвързана с конкретен литературен текст и при нейното интерпретиране няма ограничения.

В първата част на матурата по български език и литература се наблегна върху прилагането на книжовните норми и четенето с разбиране. Във втората част се изискваше познаване на изучаваните литературни произведения и способност за тяхното тълкуване. В една от задачите се очакваше зрелостниците да открият темата в откъс от неизучавана творба, а в друга – да съпоставят интерпретацията на една и съща тема в изучаван и в неизучаван текст.

Юлияна КОЛЧАКОВА