Дарявам събраното от книгите за ин витро на нуждаещи, каза дупничанката
Дупничанката Антонина Кирова ще представи първите си стихотворения, събрани и отпечатани в книжки. Авторката и община Дупница, която е организатор на събитието, са избрали неслучайна дата за промоцията на стихосбирките „Връх е любовта” и „Живот с маски” – 8 март. Средствата от продажбата на книжките пък ще бъдат дарени за ин витро процедури на семейства с репродуктивни проблеми.
Тони, както я наричат близките и колегите й, пише стихове от дете, но не ги прави публично достояние допреди 1 година. С появата на съвременната чума – Ковид-19, през март 2020 г. авторката започва да публикува свои стихотворения на страницата си във фейсбук. Установява, че те са много харесвани и започва да пише още и още. Година по-късно римуваните късчета откровения са на хартия, а парите от книжките ще бъдат дадени за най-ценното – появата на нов живот.
„Абсолютно всичко, събрано от продажбите на книгите, до последната стотинка ще отиде за каузата „ин витро”, каза Антонина Кирова.
За дарбата си разказа: „Опитите ми да пиша поезия са още от детските ми години. Нищо не се е появило така изведнъж, случайно. Писането е програмирано в детството ми. Баща ми беше дърворезбар, а майка ми имаше афинитет към литературата и изкуството и ми четеше книжки. Научих се да чета и да пиша сама, преди да тръгна на училище. Започнах и да пиша стихчета. Винаги съм писала, но до миналата година не се осмелявах да им дам публичност. Чела съм свои стихотворения на колегите си в детската градина. Миналата година, след като се затворихме заради епидемията, видях страха и тъгата на хората. Всеки беше със своя страх между четири стени. Аз също се страхувах. Един ден по телевизията имаше интервю с един психолог, който каза, че и на един човек да успеем да помогнем в това време, е добре. Започнах да публикувам написаните стихотворения във фейсбук с идеята, че правя нещо добро и може да помогна”, обясни авторката.
Събраното в двете книги е много малка част от творбите й. „Пиша постоянно. Имам много стихотворения, най-вече за любов – любов е всичко в този живот, природата, общуването с хората. Толкова много има за обичане. Не става въпрос за нещо конкретно. А ако направиш добро, получаваш добро. Добротата те прави силен. Видях, че приятелите ми във фейсбук харесват написаното. Излизах да се разхождам на въздух в полето над жилищния комплекс и от прозорците чувах хората, които ме молеха да пиша.
Имам и две-три стихотворения на социална тематика. Писала съм ги в моменти на болка и негодувание от това, което наблюдавам. Ние сякаш сме от друга планета. Така се държим. А всичко, случващо се, е заради нас самите. Всички вкупом съгрешихме. Няма невинни и не бива да съдим другите.
Социално е стихотворението „Живот с маска”. Говоря не за маските, които носим, за да се предпазим от вируса и да съхраним живот. Другите маски – на безразличието, лицемерието, на всичко това, което не трябва да бъдем, са много по-страшни.
Писането е моят духовен отдушник. Не пиша, за да се харесам на някого, това е губене на време. Стихотворенията ми не са емоционален рекет. Пиша от душа и сърце, така, както чувствам нещата. Не се връщам към стихотворението след това да го редактирам. Виждам, че това, което докосва мен, докосва всички хора, и това ме окуражава.
Имам стихотворение за жената, за Дупница”, допълни поетесата
Малко са хората, които знаят, че Тони е и пчелар. Само допреди няколко години чаровната дама се грижеше за пчелин. За уникалните насекоми говори с любов. „Пчеларството също е изкуство, поезия. В него има много философия, начин на мислене. Съвършенството на Вселената е само при пчелите. Само там няма его. Царицата майка е една и всяка пчела има своя функция”, коментира Кирова.
Антонина Кирова е от Самоков. Детска учителка по професия. Зад гърба си има 35 г. опит на директор в детски градини в Кочериново и Дупница. От години оглавява дупнишката детска градина „Зора”. В Дупница се озовава, след като се омъжва.
Представянето на книгите е в понеделник, 8 март, от 17 часа в сградата на община Дупница.
Юлияна КОЛЧАКОВА