По традиция на 8 януари отбелязваме Бабинден. Това е денят, в който се обръщаме с благодарност и любов за всеотдайния труд към лекари гинеколози и акушери, които помагат по време на бременността и раждането на новия живот. В община Дупница грижите за майките и бебетата са разпределени между двете отделения на общинската и частната болница в града. В общинската болница работят 7 акушер-гинеколози и 12 акушерки и сестри. Завеждащ Родилно отделение е д-р Красимир Кръстев. Към екипа е включен и детски лекар, който също се грижи за бебето в първите дни от неговото раждане. Старша акушерка в Родилното отделение на Общинска болница “Св. Иван Рилски” в Дупница от дълги години е Александра Пишимарова.
В частната болница „Св. Иван Рилски 2003” работят 6-има лекари със специалност акушерство и гинекология. Завеждащ отделението е уважаваният и обичан в цяла Югозападна България д-р Петър Динов. В подкрепа на всяка майка по време на нейната бременност и раждане са 14 акушерки и сестри, ръководени от старшата Теменужка Панева. Екип от детски лекари е на разположение във всеки един момент в помощ и грижа за най-малките пациенти.
През изминалата година в община Дупница са родени 333 бебета (158 момичета, 175 момчета). В общинската болница са проплакали 189 бебета, а в частната – 170.
Екипът и на двете отделения в града ще празнува днес един от най-старите и обичани празници в България.
По стар стил Бабинден е отбелязван на 21 януари. Ден, обявен през 1951 г. за Ден на родилната помощ, а с това – и на акушерките и гинеколозите.
Бабинден е един от празниците, който се явява своеобразен завършек на празниците, свързани с Рождество Христово, въпреки това обредността е езическа. В миналото бабите, като опитни жени, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали различни ритуали, а родилките, на които са помагали, им гостували, за да отдадат почит. Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и като брада на момченцата – благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:
“Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошера.”
Майките пък рано сутрин наливали вода от чешмата, към нея добавяли китка здравец или босилек – като символи на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали й сапун, поливали й с вода от менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога, според благодарността, жените дарявали и по-големи подаръци. Задължително носели и някакво ястие, питка, винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали, пеели песни и играели хора. По време на празника не се допускат мъже. Днес голяма част от обредността не се спазва толкова, но жените все още се събират, за да се повеселят и усетят силата на общността си.
