Благоевград, Петрич и Сандански с изискване сградите да издържат до 9-а степен по Медведев-Шпонхойер-Карник

Инж.Георги Колчаков: Сгради, строени преди 1987 г., са по-неустойчиви на земетресение

Строителният инженер Георги Колчаков е бивш председател на секция “Конструкции на сгради и съоръжения” в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Неговото проектантско бюро е изградило метростанции, молове, хипермаркети, инфраструктурни проекти в София и страната и е работило по реконструкции на паметници на културата като Централната минерална баня, Квадрат 500, Националната художествена галерия и др.

– Инж. Колчаков, кои сгради в България са рискови при земетръс?

През 1987 г. (след земетересието в Стражица) бе приет противоземетръсен правилник, който промени изцяло представите как да се проектират сгради и съоръжения в земетръсни райони. Сгради, проектирани след това са със сигурност с доста по-голяма земетръсна устойчивост, защото в тях са предвидени вертикални носещи конструкции като шайби и рамки. Те могат да поемат хоризонталните въздействия, каквито преобладаващо са земетресенията.

– Тези норми каква сила на земетръс гарантират да издържи сградата?

В София се изисква да издържа до 9-а степен по 12-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник. Това се определя на база ускорението, което получава сградата при хоризонтално въздействие (при земетръс). В София то е 0.27 g , което е въздействие от около 14 от земното ускорение.

В Бургас и Варна то е 0.1, затова там нормата не е толкова строга като в София и Пловдив, където също е 0.27. За градовете Благоевград, Петрич, Сандански също е 9-а степен да издържат сградите там. Има карта със сеизмичното райониране на България и там се вижда къде е по-голямо въздействието. Смятам, че 9-а степен на въздействие е доста сериозно изискване към сградите.

– Строените преди 1987 г. сгради по-неустойчиви ли са?

Да. При тях се прави различна класификация като основното е сградата да има структури с вертикална непрекъснатост.

– Какво означава вертикална непрекъснатост?

Представете си бетонна стена, която е по цялата височина (на сградата) – нещо като стълбищна клетка. Може да е стоманобетонна и това представлява противоземетръсна шайба. Има сгради с тухлена зидария, която е обрамчена с вертикални бетонни колони. Тази структура има значителна здравина – нещо като гърба на гардероб – само един тънък шперплат е достатъчен да спре деформациите на правоъгълника, образуван от страниците му. В примера тухленият зид е шперплата, който спира деформацията на тънките колони.

Най-зле са сградите без вертикални колони, на които зидариите са една над друга. Представете си неизмазана селска къща – вижда се тухлена стена и тънка бетонна плоча и над нея пак тухлена стена, но няма никакви вертикални колони и пояси. Това са най-рисковите сгради.

След земетресението в Перник и Радомир през 2012 г. от Камарата на инженерите разгледахме различни сгради там. В Перник имаше високи сгради, построени по новите норми, които не бяха пострадали. В селата, обаче, къщи, строени от съселяните и един майстор, имаха доста неприятности.

– Панелните блокове къде са в тази класация?

Панелните блокове се държат много добре при земетръс, защото те имат една особеност. Когато сградата е много корава, тя акумулира вътрешно напрежение, но ако тя може малко да се премества, това изглежда неприятно за нейните обитатели, но така не се акумулират вътрешни напрежения. Панелните сгради са по-деформируеми и при тях най-важни са връзките между панелите да са направени добре.

– Как се установява това?

Не е лесно, защото трябва да се свали мазилката, да се кърти стената, за да се отвори и види как е свързана (заварена) арматурата. А това трябва да се направи между всеки два панела.

– При техническо обследване на сградата това прави ли се?

Би трябвало, но не се прави, защото е много трудоемко, а и живеещите в сградата, които би трябвало да поръчат обследването, казват “Вие ще изкъртите стените, за да разберете, че ни е здрава къщата”./Dnevnik