Близо 30 камиона, автовози, автобуси, микробуси и тежкотоварна техника от Дупница излязоха на главен път Е-79

  • Това е най-тежкият период за бранша, така никога не е било, категорични са протестиращите от града на барикадите

    Недоволен: Няма да сляза от протеста. Надявам се и хората излязат, защото една птичка пролет не прави

Близо 30 –сет транспортни и превозвачески фирми от Дупница и региона отново излязоха на протест, въпреки проливния дъжд изсипал се от небето в сряда сутринта. Малко преди 10 часа десетки камиони, автовози, автобуси, микробуси и тежкотоварна техника извиха дълга колона на главен път Е-79 , след тунела, в посока София. Действията на превозвачите са част от организирания национален протест на бранша. Призиви за оставка на цялото правителство, заради тежкото положение на сектора, прозвучаха за пореден ден от недоволни шофьори и собственици на фирми.

Стачкуващите са категорични, че няма да отстъпят от исканията си и ще се борят до последно за спасяването на бранша и достоен живот на заетите в него. Те декларират, че са готови да излизат всеки ден на пътя и да организират шествия, включителнои блокади, докато правителството и държавата не реагират адекватно към проблемите на бранша. „По никакъв начин не вярваме на Кирил Петков , Събев и цялата компания . Вчера имаше преговори, но реални резултати от тях няма.

Младен Колевчин от с. Сапарево, зает във фирма за превоз на инертни материали

Да, вече се усетиха, че няма да стане със сочене на пръст към вратата, защото ние ще им бием шута на всичките. Да си заминават! Видя им се и промяната, и келепира, и всичко. Стигнали сме предела на търпение и много малко ни трябва да ги натоварим по камионите и да ги изметкаме от там”, заяви шофьор с над 10 години стаж зад волана в различни транспортни фирми. Протестиращите нееднократно споделиха, че това е най-тежкият период за бранша от десетилетия.

Протестиращ шофьор на главен път Е-79

„Дано да ни чуят и дано да ни видят, та нещо да се промени”, заяви Младен Колевчин от село Сапарево. „Излязох тук, защото не се издържа.Високи тол такси , високи горива.Изравнихме се по цени на горивата с цяла Европа, а със заплатите какво правим ? Нищо! Шефовете ни изнемогват вече. Аз не искам да ходя да работя на друго място. Искам да работя с моя камион тук. Не искам да ходя нито в Германия, нито в Италия, но държавата ни принуждава. Какво да правя, излизаме на стачки и дано има ефект. Таксите са скъпи, гумите са скъпи, камионите се чупят непрекъснато, гориво скъпо, всичко скъпо. Накрая какво остава за нас…? Нищо! Работим за жълти стотинки, возим чакъл и баластра за нищо. Минаваме километри наред. Товарим на Студена и караме за Благоевград, София и къде ли не. Работим на безценица, защото инфлацията изяжда всичко. Петков и управляващите да направят нещо за бизнеса, да се увеличат заплатите на хората, защото ние вече сме накрая. Тоя човек не е от тук. Уж нещо да оправи, ама изглежда, че нищо не става. Сменят се правителства , но положението не се променя. Само са да гепят. Нищо няма за хората. Ще продължим с протестите, докато нещо не се оправи в тая в държава.

Аз не искам да бягам, ама голяма част от колегите се принудиха и го направиха. Не може да заплашват фирмите с проверки, защото трябва да се протестира. Правителството нищо не прави, ние освен да протестираме друго не ни остава”, заяви Младен Колевчин.
Опакован с дъждобран и шапка протестиращ на Е-79 беше категоричен, че не само транспортния бранш трябва да стачкува, а всички хора трябва да излязат и да отстояват правата си за по-достоен живот. „ Стигнахме най-ниския стандарт, вече не знам как хората оцеляват въобще. Не може работещ човек да не може да свързва двата края. Работим всеки божи ден, понякога в събота, понякога и в неделя и накрая не можеш да си покриеш разходите. Семеен човек съм с две деца. Досега се оправяхме някак, но вече става все по-трудно. 7 години работя в този бранш и това е най-трудния момент, а като гледам до два месеца още по-зле ще станат нещата. Ако ме питате мен, няма да сляза от протеста. Надявам се и другите колеги да го разберат, а и хората да го разберат, защото една птичка пролет не прави. Иска ми се и е редно това да стане ”.
За втора седмица на главен път „Е-79” на протеста бе шофьорът на товарен камион Борислав Узунов. Неговите мощни викове за оставка на правителството, огласяха протеста на заетите в транспортния бранш. „Разлика от миналата до тази седмица няма. Само времето е различно, а промяна няма. Надявам се да има резултат от преговорите. Още миналия път ви казах, че българинът лесно не се отказва. Докато няма промяна, ние няма да отстъпим”, заяви Узунов, който сподели, че се е върнал от курс през нощта. Въпреки видимата умора след натрупаните часове работа зад волана, той бе категоричен, че ще протестира докрай. Узунов изрази съмнение, че държавата ще продължи да оказва натиск върху транспортни фирми, които участват в протестни действия. „Очаквам, че пак ще има. Ние все пак искаме промяна в правителството и в закона. За институциите това е най-удобния начин да се прекрати българската стачка. А това не е редно. Бил съм в доста държави и никъде не се прави така. Там има стачка и всички спират работа. Тук виждате, че това не се получава. На стачка са тези, дето са у дома. Работата на хората си върви.

Марио Терезов от село с. Яхиново, шофьор

Не сме затворили движението и на никого не пречим. Надяваме се на решение на проблемите чрез преговори. Намаляването на акцизите на горивата са само една част. Тол таксите също са голям проблем. Аз пътувам през Витиня и там е страшно. На всеки два дни минавам и мога да кажа, че камионите ни стават мазало. Дупките са огромни, движението е невъзможно. По границите също има разлика.Вече не се седи по 12-13 часа, а се седи по 15-16 часа. Нямам какво да кажа повече на Кирил Петков. Това не е промяна за мен, а замазване на очите”, сподели Борислав Узунов. „Хората изнемогват, убиваме всичко! От вчерашната среща съм без думи. Очаквахме по-добър развой и затова днес всички сме тук на дъжда”, заяви протестиращият.
„Българската неоправия ме изкара на главен път Е-79. Цените на горивата, цените на тол таксите, всичко в бранша е в тежко положение. От 10 години съм в този сектор и това е най-тежкият период”, категоричен бе участник в протеста.
Нито държавата ни е като държава, нито полицията ни е като полиция, нито съдебната ни система е система.Нищо не става и няма да се оправи никога. Изобщо не съм доволен от никое правителство. Тук трябва атомна бомба да ни пусне Путин, да се изравни всичко, за да може да се оправи .Иначе никога няма да се оправим. Баща ми имаше фирма от 90-та година и скоро продаде камионите. През последните години навлото си е все едно и също. Как да се вдигне заплатата на шофьорите, като навлото не мърда. А гориво и всички разходи хвърчат нагоре.

Участник в протеста край Дупница

След толкова години работа, продадохме фирмата преди няколко месеца и сега работя като шофьор за друго дружество. Това е най-тежкият период в ттранспорта. Преди се изкарваха много повече пари, имахме 3 камиона. Пътувахме за Германия и печелехме достатъчно. Управляващите не правят нищо, гледат само за себе си. Няма да се оправим и не очаквам никаква промяна”, категоричен бе Марио Терезов от село Яхиново.
Конвоирани от полицейски коли, протестиращите потеглиха отново на протестно шествие се в посока „Аракчийски мост” и се върнаха към първоначално обявеното място за протест при главен път Е-79. На няколко пъти те преминаха по основната пътна артерия от село Пиперево до кръговото движение в квартал „Ценеви” , като настояваха действията им да бъдат забелязани от властта, а исканията им чути.
От 10 до 12 часа в сряда бяха преустановени всички автобусни превози на територията на община Дупница. Високите цени на горивата, невъзможността за обслужване на възложените маршрутни разписания, трудностите при изплащане на полагащите се трудови възнаграждения на служителите, намерението за разширяване на обхвата на тол системата, липсата на субсидиране за слабонаселени места, бяха част от изтъкнатите проблеми, принудили автобусните превозвачи да преустановят дейност. Часът на протеста им бе съобразен с провеждането на зрелостни изпити и осигуряването на гарантиран превоз на децата до учебните им заведения.