След 10 години младият певец от Разлог се връща на сцената на фестивала
Борис Коцаков е един млад човек от Разлог, дарен с таланта да пее и да радва хората. Той е един от участниците в тазгодишното издание на фестивала „Пирин фолк” и се връща на сцената в Сандански точно десет години след дебюта си. Разговаряме с Борис за всички вълнения и подготовката около участието му в „Пирин фолк”:
– Борис, с какви чувства и емоции се включваш в тазгодишното издание на „Пирин фолк”?
– Здравейте на всички читатели на вестник „Вяра”. Аз съм емоционален човек и в мен постоянно се сблъскват различни емоции и в двете крайности. Ще се включа в тазгодишното издание на фестивала „Пирин фолк” само и единствено с положителни емоции и сантиментални чувства, защото се връщам на тази сцена точно десет години след първото ми участие, което беше през 2010 година.
– Как се подготвяш за фестивала? Разкажи нещо повече за песента, с която ще се представиш пред журито и публиката?
– Подготвям се усилено. Всеки ден слушам песента си. Пея я. Отработвам някои места, на които смятам, че бих могъл да ги изпея по-добре и т.н. Нормалните неща за всеки един изпълнител, който се вълнува преди такова сериозно участие и представяне пред голяма публика.
Песента, която ще изпея на сцената на Летния театър в Сандански, се казва „Приказен град” и е изцяло посветена на това прекрасно място, което винаги съм посещавал с огромно желание и вълнение. Текстът е на поетесата Катя Кирянова, а музиката и аранжиментът са на македонския композитор Сашо Митковски, който е един от най-добрите хитмейкъри в нашия жанр в момента.
– С какво ще изненадаш журито и публиката, с какво смяташ да ги завладееш?
– Публиката ще бъде изненадана със сигурност от сантименталния текст на песента и тържествения аранжимент, който според мен ще допринесе всеки един жител на Сандански да се чувства горд от факта, че е роден на това място. И публиката, и журито ще бъдат изненадани от истинска феерия от цветове както в текста на песента, така и по време на самото представяне от моя страна. Облеклото ми ще бъде решено изцяло в съвременен стил, но няма да липсват фолклорните елементи, които са подбрани така, че да носят символика и стил, за да може освен аз, така и песента да бъде „облечена”, както подобава за форум като фестивала „Пирин фолк”.
– Разкажи какви са спомените ти от първото участие в „Пирин фолк”?
– Спомените ми от участието ми на фестивала през 2010 година са изцяло сантиментални. Това беше една от вторите ми големи изяви след фестивала „Македония фолк”. Тогава бях все още без почти никакъв опит и не си спомнян почти нищо от самото ми представяне на сцената, защото всичко мина като един кратък миг. Спомням си, че бях много притеснен и на излизане от сцената обърках изхода и мястото, от което трябваше да сляза от сцената. Пътят на мястото, от което излязох, ме връщаше отново назад. Получи се така, защото тогава нямахме предварителна репетиция и никой не ни беше обяснил какво трябва да се прави пред, по време и след излизането ни от сцената. Не знаех даже какъв ще бъде танцът на танцьорите, с които трябваше да си партнирам на сцената, нито знаех къде е центърът на сцената. Реално погледнато, първото ми излизане на сцената беше по време на живото излъчване на фестивала. Това си спомням, че се случи и с още колеги. Слава Богу, тази година организацията на фестивала е на отлично ниво и съм получил програмата си предварително, знаейки във всяка една минута през деня къде трябва да бъда и какво трябва да правя.
Друг сантиментален спомен от 2010 година ми е едно истинско приятелство, което се зароди между мен и колежката Ваня Кудева, с която след време направихме съвместен проект. Може би това издание го свързвам изцяло с нея, защото с нея успяхме да изградим едно чисто и искрено приятелство, крепящо се изцяло на уважение и респект един към друг.
– Имаше ли възможност за лятна ваканция?
– Аз работя много активно през лятото и зимата и обикновено моите ваканции са винаги пролетни и есенни. С извънредната обстановка в момента не съм планувал нищо конкретно, тъй като обичам да почивам извън пределите на страната ни, а в момента е малко сложна ситуацията с полетите. Но въпреки това аз обичам да решавам на момента. Не е изключено във всеки един момент през месец септември да запаля колата и да отида някъде.
– Как се отрази обстановката около Ковид-19 на хората, които се занимават с музика, и лично на теб?
– Знаеш ли, тъй като професията ми не позволява да бъда партийно обвързан с когото и да било, а и не съм човек, който някога се е интересувал от политика, въпреки че гласувам редовно, аз бих искал да запазя за себе си моето мнение относно тази обстановка. Нито е мястото, нито моментът да обсъждаме този въпрос, защото на мен ми е жал, като виждам какво се случва в страната ни и как една голяма част от народа ни е обречен на глад. Относно някакво специално отражение спрямо мен – не бих казал, че е имало. Аз бях един от многото потърпевши хора, които бяхме затворени през месец март в град Банско. Бях изследван за COVID-19 и бях диагностициран като отрицателен. Както при всички останали отрасли, така и при нас музикантите т.нар. извънредно положение се отрази и продължава да се отразява само и единствено в отрицателна посока.
– Кое те вдъхновява да пееш и да твориш?
– Вдъхновява ме фолклорната музика. Вдъхновяват ме хората, които търсят контакт с мен и от които чувам само и единствено положителни отзиви. Вдъхновява ме и фактът, че виждам все повече и повече млади хора, които пеят, танцуват и свирят нашите фолклорни песни. Аз съм отделил една голяма част от тийнейджърския си период, за да се обучавам. Моите приоритети не бяха нощни клубове и безсмислено стоене по кафенета, а професионалното ми музикално обучение, въпреки че нищо от живота на тийнейджърите не ми беше чуждо. Смятам, че тук основна роля има и възпитанието, и ценностната система, която през годините са изградили у нас нашите родители. Така че аз съм благодарен на тях и на всевишния, че с много труд, постоянство и дисциплина успях да осъществя мечтите си.
– Какво ще си пожелаеш?
– Да бъда жив и здрав и да имам възможността да правя това, което умея, и това, което искам.
Силвия БОРИСОВА
