Читалищната библиотека „Зора” и Зоя Дюбоа показаха биографичната творба на Мерсия Макдермот
Юлияна КОЛЧАКОВА
Мерсия Макдермот, издателство „Царот на Пирина” и библиотеката към читалище „Зора -1858” събраха историци, учители, ученици, интересуващи се от миналото в Дупница за представянето на книгата „Имало едно време в България” на британска историчка и писателка. Последната издадена в страната ни книга на добре познатата в 70-те и 80-те години на миналия век авторка, чуждестранен член на Българската академия на науките и доктор хонорис кауза на Софийския университет и бе представена от Зоя Дюбоа – Санданска, която е лична преводачка на Мерсия Макдермот на френски и български език.
„Кратката биография на автора в началото на книгата разкрива част от богатия жизнен и творчески път на обичаната и ценена от българите писателка. С лекота четем за романтичните бригадирски години, за преподаването в Английската езикова гимназия и в Историческия факултет на Софийския университет, където поколения ученици и студенти израстват и се оформят под влиянието на любимия си преподавател. С любопитство и вълнение Мерсия Макдермот пише за българската история, за любимото си Карлово, за града на розите – Казанлък, за столицата София. Почти осезаеми и изключително живи са описаните от авторката забележителности на антична София. Долавяме и мириса на липи в очакване на пролетта и на печени чушки преди есента. Изключително вълнуваща е главата, посветена на Васил Левски. Той е българският революционер, който запалва интереса и любовта на писателката към България, тази любов е взаимна и затова в родината ни Мерсия Макдермот навсякъде среща само любов и съдействие. И тя като Левски е навсякъде приета. Интерес предизвиква описаната среща с министър-председателя Георги Димитров. Десетки са описаните срещи и преживявания с хора във всички кътчета на страната ни и от тях се усеща неподправената любов на Мерсия Макдермот към страната ни такава, каквато е, и към българите с всичките им странности и особености на балканския ни характер”, казаха от библиотеката.
„Аз бих желала моите читатели навсякъде – в Англия, в България и другаде, не само да се информират за българското минало, а да се вдъхновяват от подвизите на моите герои. Да намират нещичко, което им звучи актуално и което ще им бъде поучително и полезно в сегашните борби за мира, свободата, човешките права и други блага”, казва Мерсия Магдермот. За нея говори директорът на библиотеката Валентина Алексиева, а за книгата й – Наталия Павлова и Зоя Дюбоа. Нели Лозанова представи Зоя Дюбоа.
Преводачката на свой ред разказа за запознанството си с Мерсия Макдермот в гр. Ламартин, където британката живее и в момента, както и за това, което тя пише. „Тя живее на брега на Ламанша, в един висок блок, с доста добър изглед към океана и оттам един автор доста се вдъхновява, за да пише текстове като нейните. Там се запознах с нея преди около 5 години. Имах щастието да бъда поканена от нея, да се запознаем в нейното жилище, което е осеяно с типично български покривки, салфетки, всички с български. Ако човек има щастието да й отиде на гости и не знае, че е англичанка, няма да си помисли, че е англичанка, а ще си помисли, че е българка. Тя и така се изразява на български, че не личи, че е чужденка”, каза Зоя Дюбоа-Санданска.
Тя е впечатлена от скромността на Мерсия Макдермот. „Тя има толкова много отличия, награди и въпреки това остава един доста скромен човек”, посочи Зоя Дюбоа, която е родственица на Яне Сандански. Преводачката отбеляза, че писателката пази като свещен спомен всичко, свързано с България.
