Бъдещето на ТЕЦ „Бобов дол”: Извеждане на въглищните мощности и преминаване към природен газ и водород

  • Целта е българските централи да оцелеят и запазят капацитета си за производство, споделя изпълнителният директор Любомир Спасов

  • Това, което искаме, е централата да работи, а усилията ни да са оценени

 

Любомир Спасов е роден в Перник. Завършва математическа гимназия в родния си град. Дипломира се като инженер от Висшия химикотехнологичен институт в София. По-късно придобива магистърска степен по икономика от Университета за национално и световно стопанство. Почти целият му професионален път е свързан с производство. Работи в завода за тежко машиностроене „Червена могила” – Радомир, „Стомана Индъстри” и „Топлофикация-Перник”. В края на миналата година получава предложение от Борда на директорите в ТЕЦ „Бобов дол” и поеме длъжността изпълнителен директор. Определя решението си като сериозно предизвикателство в професионалното му развитие. Изправен е пред реализирането на изключително амбициозни проекти, които касаят бъдещето и запазването на дейността на третата по големина централа в България. Освен реформите и осъществяването на инвестиционните намерения, като модерен мениджър Спасов държи предприятието да развива и своята корпоративна социална отговорност. ТЕЦ „Бобов дол” участва в реализирането на различни проекти, каузи и инициативи на територията на област Кюстендил.

– Г-н Спасов, пред какви проблеми и предизвикателства се изправихте, поемайки управлението на ТЕЦ „Бобов дол”?

– Първото нещо, което стои пред нас, и то от доста време, е оцеляването на топлоцентралата. Намираме се в ситуация, в която силно се ограничава ползването на твърдо гориво и въглища, а те години наред са били основен ресурс за дейността.  Рестрикциите в това отношение вече са доста сериозни. Цената на квотите за емисии въглероден двуокис, която плащаме, расте главоломно. Може би това е един от финансовите инструменти, който за последната година и половина се увеличи най-много. Емисиите се оказват много печеливша инвестиция, защото ако допреди две години струваха 12-13 евро, в момента са достигнали ниво от 52 евро за един тон. И това са суми, които централата дължи за изгарянето на въглища. За да можем да оцелеем и да продължим да произвеждаме, от доста време ТЕЦ „Бобов дол” непрекъснато увеличава дела на биомасата, с която работи. Централата изгаря огромни количества слама. Ако погледнете, ще видите купчините, които вече са на привършване и чакаме новата реколта. В един момент може да се окаже, че централата гори повече слама, отколкото въглища, но нямаме друг избор. Имаме сключени договори с горските стопанства и дървосекачните фирми за осигуряването на дървен чипс и почти цялата вършина, с която разполагат.

В най-кратки срокове се стремим да премахнем мазута, който използваме в дейността, и той да бъде заменен с газ. Процедурата е напреднала, разработва се проект за връзката, която трябва да бъде осъществена между ТЕЦ „Бобов дол” и газопровода за Македония. Първоначалните ни инвестиционни намерения са за количества газ, които този газопровод може да гарантира. С община Бобов дол обсъждаме проекта за изграждането на  газоразпределителната станция, която трябва да бъде в близост до предприятието, както и дейностите по газоразпределителната мрежа. Реално в първото тримесечие на следващата година трябва вече да сме газифицирани. Това до голяма степен ще облекчи дейността на ТЕЦ „Бобов дол”. Ценово газът е доста по-евтин от мазута, по-лесен за транспорт и съхранение, както и ресурс, който е без прекъсване на доставките за разлика от мазута. Ползите от екологична точка ще бъдат огромни, защото от комина вече няма да излиза никакъв дим при разпалването на котел. С вкарването на газа ще се спестят и много средства, намалявайки разходите наполовина.

– На какъв етап сте от проекта за изграждане на фотоволтаичен парк?

– По този проект очакваме одобрение на документите от община Дупница. Надяваме се това да се случи много скоро и да започне реалното проектиране на фотоволтаичния парк. Той ще бъде разположен в стария сгуроотвал при с. Каменик, който е рекултивиран. Територия от 1200 дка ще бъде покрита с фотоволтаични панели. На етап проектиране това е може би най-големият парк в страната. Очаквам скоро да се появят много други, вкл. по-големи, тъй като голяма част от предприятията в страната вървят в тази посока. Идеята за финансиране на такива паркове през Зелената сделка са доста реални. Възможно е в следващите няколко години голяма част от терените в страната, които са собственост на бивши мини или са негодни за производство на земеделска продукция, да бъдат превърнати във фотоволтаични паркове.

– Каква ще бъде ролята на фотоволтаичния парк към дейността ви?

Това е една заместваща мощност. В зависимост от нуждите на страната от електроенергия ще позволи на централата да не работи непрекъснато на два блока. От екологична гледна точка драстично ще се намалят и емисиите. Идеята да правим този фотоволтаичен парк е с тока от слънцето да произвеждаме водород. Очаква се първоначално той да бъде реализиран на пазара, а след това ще бъде ползван за нуждите на енергийната централа. В програмата на ТЕЦ „Бобов дол” е заложено и монтиране на газови турбини, които поетапно в следващите пет-шест години трябва да навлязат в пълна експлоатация и да спре употребата на въглищата. Такива са изискванията на Европейския съюз и целта на Зелената сделка е в рамките на няколко години да бъдат изведени въглищните мощности от експлоатация. Съответно, за да може да се случи това, трябва да има алтернативи, тъй като потреблението на електричество се увеличава и то трябва да бъде задоволено. Целта е българските централите да запазят капацитета си за производство на електроенергия, който имат поне към момента.

 

– Инвестиционните проекти, които се стремите да реализирате, ще повлияят ли на заетостта в ТЕЦ „Бобов дол”?

– По наши сметки, ако централата работи в сегашния си вид и успоредно с това се изграждат новите проекти, нуждата от работна ръка ще се увеличи. Със собствени сили няма да можем да се справим с всичко. Може би, когато минем към размяна на видовете производствени мощности, ще се стигне до момента, в който по един или друг начин ще се редуцира броят на заетите. Надяваме се този процес да върви по естествен път и да бъде не на база съкращения, а на база естествена подмяна на заетите. Навършилите възрастта да се пенсионират и на тяхно място да постъпват млади кадри. С новите производства и технологии ще има необходимост и от нови професии.

– Работодатели споделят, че все по-трудно се намират достатъчно подготвени и мотивирани служители. Предвид спецификата на дейността, изпитвате ли затруднения в тази посока?

– В момента мога да кажа, че подготвени кадри почти няма. По тази причина сме принудени, ако човекът е млад, има желание и притежава достатъчно качества,  да го обучим. За съжаление вече няма училища в региона, които да обучават и дават подобна професионална квалификация. Липсват специалисти по топлотехника, електрообзавеждане на промишлени предприятия, механотехника, металообработка и др. Сега намирането на заварчик е истинско предизвикателство. Имаме договори с някои от училищата в региона за провеждане на стажове и обучения и се надяваме с част от тях един ден да работим заедно. Непрекъснато търсим висококвалифицирани кадри. Все по-трудно се намират специалисти в областта на топлотехниката и термодинамиката. В момента ни трябват двама специалисти в областта на инженерната химия – механохимици, но пазарът на труда не предлага кадри за подобни позиции. Същевременно полагаме усилия за запазване на добрите служители, осигурявайки заплащане, което е по-добро от средното за региона. И към момента даваме ваучери на работниците, купони за храна, осигуряваме работно облекло и други социални придобивки. Помагаме със средства при нужда за наши служители.

– Колко са заетите към момента в ТЕЦ „Бобов дол”?

– Близо 1000 души от региона в момента работят в ТЕЦ „Бобов дол”. Всеки човек, който някога се е занимавал с бизнес и има ангажимент за осигуряване и изплащане на заплати, може да ви каже каква е отговорността. Особено когато се работи в една икономика, която не е много добре структурирана и подредена.

– ТЕЦ „Бобов дол” е от предприятията, които проявяват корпоративна социална отговорност. Продължавате ли посоката и кои са каузите сега?

– Осъзнавайки, че предприятието е отраслово определящо за региона, ние се стремим с присъствието си да помагаме за подобряване на средата, в която живеят нашите служители и техните семейства. Изхождайки от факта, че голяма част от заетите в ТЕЦ „Бобов дол” живеят в близките населени места, ние работим с общините и искаме да сме си взаимно полезни.

Централата помогна за цялостното обзавеждане на детската градина в град Бобов дол. Закупени бяха детски легла, шкафове, гардеробчета и други мебели, необходими за комфорта и уюта на децата. Съдействахме за чакълирането на улици в съседни села. Продължаваме да даваме вода за село Палатово, които ползват вода от нашата помпена станция. Наскоро помогнахме за преиздаването на книга за историята на Големо село. Помогнахме и за организирането на предстоящия събор там. Помагали сме и на шахклуб в Дупница. Като цяло се стараем общините да виждат в наше лице свой партньор.

– Имате ли пред себе си програма минимум и програма максимум?

– Най-лесно се пишат програми. Това, което искам, е централата да оцелее и да работи. Хората да са доволни от условията и  възнагражденията за труда си. Да работим и да получаваме нужното уважение за дейността, която извършваме. Да има все повече поводи, заради които да бъдем уважавани и да бъдат оценени усилията, които се полагат, защото те не са никак малко.