България е изправена пред фалит

  • Има риск от промяна на курса лев – евро

  • МФ ще предложи Бюджет 2023 с дефицит от 3%, промяна на данъци и орязване на разходи

България е заплашена от фалит. Има сериозен проблем с поддържането на фискалната стабилност. Съществува риск за промяна на съществуващия курс на лева към еврото. За неопределено време се налага отлагане на присъединяването ни към еврозоната. Може да се наложи взимането на заем от МВФ, за да се спаси фискалната стабилност. Това ще наложи сериозни финансови рестрикции. В тази ситуация ще се стигне и до замразяване на доходите. Това са само част от сериозните проблеми, пред които е изправена страната ни. Това се твърди в доклад на министъра на финансите Росица Велкова-Желева.

Става дума за проект на протоколно решение на Министерския съвет за одобряване на параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. като мотиви към него и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г.

„Разработените от Министерството на финансите разчети показват, че при запазване действието на приетите през 2022 г. политики и отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ в размер на 6,9 на сто от БВП, за което Министерството на финансите сигнализира още през август миналата година“, алармира министърът на финансите и добавя, че това е резултат от политическите мерки, взети от последните няколко Народни събрания.

Тя подчертава, че в резултат на мерките, които бяха предприети от 47-ото Народно събрание, което излъчи правителството с премиер Кирил Петков и финансов министър Асен Василев, „целогодишният ефект от прилагането на тези политики и изместването на нереализираните инвестиционни разходи водят до значително увеличаване на разходите по бюджета за 2023 г. и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка на 6-7 % от БВП“.

При тези параметри, без предприемане на консолидиращи мерки, се очертават следните рискове:

  1. Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост;
  2. Променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми;
  3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания;
  4. Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото;
  5. Вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната;
  6. Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема;

. При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 % от БВП.

„За преодоляване на тези рискове правителството следва да положи всички усилия за придържане към цифровите фискални правила и ограничения по ЗПФ, съответно да предложи постоянни консолидационни приходни и разходни мерки за достигане на целевите нива на дефицита за периода 2023-2026 година“, заявява финансовият министър Росица Велкова-Желева.

МФ подготвя проект на Бюджет 2023 с дефицит от 3%, промяна на данъци и оразване на някои разходи. Това стана ясно на брифинг на служебния финансов министър Росица Велкова.

Проектът предвижда:

  • въвеждането на т.нар. “данък свръхпечалба” – еднократна солидарна вноска за второ полугодие за 2023
  • 100% дивидент от всички публични предприятия след приспадане на счетоводна загуба
  • увеличение на тол такси и концесионни възнаграждения
  • възстановяване на някои от намалените ДДС ставки. Предвижда се по-ниско ДДС да остане само за хляба, брашното, бебешките храни и книгите
  • увеличаване на акциза на е-цигари, става въпрос за т.нар. вейпове, не за нагреваемия тютюн
  • деклрариране ДДС при регистрираните рискови стоки
  • ограничаване на командировки, представителни разходи и разходи за издръжка

Изпълнението на тези мерки ще гарантира изпълнението на Швейцарското правило за индексация на пенсиите, изплащането на увеличените заплати, както и увеличение на заплатите в бюджетния сектор, но само на институциите, които не са увеличавали заплати през 2022, посочи финансовият министър Росица Велкова.

Тя коментира, че теоретично има опасност за падане на валутния борд, ако дефицитите станат прекомерно високи. Отрече мерките да съдържат конкретни препоръки към министерствата за орязване на 20% от разходите им.

“За 20% не е воден дебат, защото се обсъжда 90-процентен буфер, което означава 10% ограничаване на разходите и то само в четвърто тримесечие и то при евентуално повишено салдо. Това значи, че ако разходите се придържат към планираното, няма да има ограничение”, обясни тя.

По-рано се появиха публикации, според които служебният финансов министър Росица Велкова е поискала от всички свои колеги министри да намалят разходите си с 20% заради риск за бюджета.

По изчисленията на МФ мерките ще вкарат в бюджета над 6 млрд лв.

Мерките, заедно с проекта за Бюджет 2023 ще бъдат предложени за обсъждане на 49 Народно събрание, като окончателното решение ще е на парламента.

Предлаганите промени в данъчните закони ще бъдат публикувани на 17 март. На 3 април Министерство на финансите ще представи проектобюджета за обществено обсъждане и ще започнат съгласувателни процедури с Националния съвет за тристранно сътрудничество. Целта е проекта на Бюджет 2023 да бъде разгледан от МС на 26 април и в законово установения срок да бъде внесен в НС.

Концепцията за проекта на Бюджет 2023 беше приета под формата на протоколно решение на днешното заседание на Министерски съвет./НОВА/БНТ