Васильовден е, чакайте и сурвакари

На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден, наричан още Сурваки. На този ден вярващите почитат паметта на св. Василий Велики – един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква. Архиепископ на Кесария.

Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. след Христа в знатно семейство. Майка му Емелия и баба му Макрина възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.

По-късно двамата братя учат в Кесария. В училището Василий се запознава с Григорий Богослов – негов приятел и съидейник. След това младият Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий. Той получава богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.

След като завършва своето обучение се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов. В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква.

Св. Василий се проявява като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като “стълб и крепило на истината”. Той си остава един от най-видните апологети на източната църква.

Св. Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години. Паметта му се чества от църквата на 1 януари (14 януари стар стил) и 30 януари (13 февруари).

По традиция днес се изпълнява обичаят сурвакане

На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии.

Както коледарите, така и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. Сурвакарите носят със себе си дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна.

Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните” дни и да предпазят хората от тях.

За трапезата на празника

се приготвят варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.

Задължително масата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.

Поверия и гадания

Първият залък от баницата с късметите, момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга).

Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството.

В някои райони от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен,ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо.

Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година.

Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.

Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.

Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало.

С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави.

На 1 януари имен ден празнуват всички с имената: На този ден имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa.