-
Политическите партии в бъдеще ще използват все повече онлайн общуването, за да достигнат до избирателите си
-
Троленето води до обратни резултати от тези, които се целят
Владимир Милчин е роден в Дупница. Живее със семейството си в Лондон над 20 години. Занимава се със собствен бизнес. Преди три години създава групата „Забелязано в Дупница”. Групата наброява 33 000 души, от които активните потребители са около 28 000. Това са хора от целия свят, които публикуват, коментират, реагират на публикации или следят случващото се. Всяка една по-интересна публикация се чете от над 20 000 души. Към днешна дата групата „Забелязано в Дупница” се администрира от Владимир Милчин, Владислав Савов, Инна Начева и Ивайло Терзиев.
– Г-н Милчин, Вие сте администратор на най-голямата група „Забелязано в Дупница”. Наблюдавахме предизборна кампания, при която голяма част от словесните политически престрелки преминаха през мрежата под различна форма. Как си обяснявате тази тенденция?
– От няколко години тенденцията е все повече неща да се случват онлайн, дори и такива, за които преди не можеше и да се помисли, че биха могли да влязат в компютрите и телефоните на потребителите. Пандемията глобално и епидемията локално допълнително засилиха този процес и последните парламентарни избори преминаха в голямата си част чрез такъв вид агитация. Обясненията са мерките, социалната дистанция, а и бързият и лесен достъп до огромен брой хора, до които се достига чрез социалните мрежи. Политическите партии в бъдеще ще използват все повече този начин, за да достигнат до избирателите си. Просто това е нормалната еволюция на общество и технологиите. В това няма нищо страшно или кой знае колко чудно. Един прекрасен пример е референдумът за Брекзит, където спечелилите го евроскептици показаха как социалните мрежи могат да доведат до победа едни на пръв поглед напълно загубени избори. Препоръчвам на всеки политик, пиар или хора, работещи в тази сфера, да проучат внимателно събитията, защото определено ще им бъде от полза.
– Разрази се истинска война на тролове, която в последната седмица на кампанията придоби неописуем характер. Според Вас тази стратегия доведе ли до нещо смислено и до какво?
– От много години се занимавам със създаването и администрирането на групи и страници във фейсбук, като „Забелязано в Дупница” не е най-голямата сред тях. Но пък определено изпитвам най-много симпатии точно към нея. Така наречените тролове не са нещо ново, напротив. Този начин на общуване, агитация и подхвърляне на компромати е добре познат от много време. Докато в по-предни периоди беше екзотичен и много хора не се усещаха и подвеждаха, днес вече потребителите безпроблемно разпознават и разбират случващото се.
От друга страна преди време (на кметските избори в Дупница) при опита ми да се ограничат подобни акаунти, да се изтрият или да се блокират, разбрах, че много хора прибягват до този вид общуване поради страх. Страх от саморазправа, страх от публично оплюване, страх от това, че ще ги видят и набележат, включително и че някой може да им отмъсти заради публичната им позиция. Интересното е, че за страх далеч не говорят само привържениците на опозицията, а и на управляващите. Има представители от целия политически спектър без изключения, но активността им зависи и от конюнктурата. Има ги събитията и разговорите в групата отпреди две години, публични са и всеки може да ги открие и да ги прочете.
За целта възприехме правилото, че администраторът на групата не може и не трябва да решава кой профил е фалшив, неистински или тролски, а само фейсбук администраторите. Има опция, чрез която всеки един засегнат или смятащ, че някой профил не покрива стандартите на платформата, може да го рапортува. Фейсбук извършва необходимите проверки и ако има достатъчно данни за някакво нарушение, го блокира, но опитът ми показва, че и от ФБ рядко прибягват до такова нещо. Администраторите можем да гарантираме, че за нас е без значение дали даден профил е истински, или фалшив. Но не се ли спазват правилата на групата, нарушителите се санкционират. А те са прости –никакви обиди. Оказва се, че това е бариера, която в най-голяма степен отказва някои хора, за да спрат и да не досаждат на всички. Когато нямат право да обиждат, те реално няма какво да напишат и спират да участват в дебати и спорове в групата. Просто и ефикасно!
– Замисляли ли сте се, че анонимни и скрити лица участват в процеса на формиране на общественото мнение. Намирате ли тенденцията за опасна, или го приемате като още една възможност за изява на различната гледна точка?
– Както споменах, не мисля, че в днешно време троленето е ефективен метод за каквото и да било. Вече е лесно разпознаваемо, единици са онези, които не се усещат и мисля, че влиянието на троловете е пренебрежимо малко. Да не кажа, че води до точно обратните резултати от тези, които се целят.
Трябва да признаем пред себе си, че за нас като потребители често фалшивата новина е фалшива тогава, когато не ни харесва. Ако обаче тя задоволява нашите политически, спортни или пък обществени настроения и предпочитания, често в нея не виждаме нищо нередно. Тогава тя се превръща в абсолютно истинска и достоверна.
Има и една друга гледна точка и тя минава през въпроса колко „Пулицър”-а са спечелени, след като наградените са използвали тайни източници на информация, които дори и по време на последвалите съдебни процеси не се разкриват? Има я тази практика от много години по света и анонимността не е някаква онлайн запазена марка. Предполагам че и затова самите фейсбук администратори не прибягват лесно до премахване на профили рапортувани, че са тролски или фалшиви.
– Изчерпаха ли се реалните политически послания, за да бъдат пуснати в действие карикатури, снимки и откровено фалшиви новини?
– За съжаление се забелязват малко истински дебати, малко реални думички и малко нормално говорене. А има какво да кажат политиците… Има с какво да се похвалят, има и в какво да бъдат упрекнати, има и какво да обещаят, има и какво да бъдат попитани, но такава е модата на общуване в момента -предреволюционна. Политическите пристрастия при някои хора приличат изцяло на спортните им. И нали знаете на стадиона всички пеят за съдията, така че съм се примирил с факта, че и на едните, и на другите виновни в края на краищата излизат администраторите.
– Лично на мен ми беше смешно, че в края на изборите голяма част от кандидатите „ревнаха”, че не се е състоял истински дебат. Вие лично дадохте тон и организирахте такъв, но почти всички успешно „не забелязаха” това. Какво е Вашето обяснение?
– Наясно бях с атмосферата и нагласите в обществото, наблюдавал съм какво се случва покрай всички избори в социалните мрежи, имах желание да приканя кандидатите от нашия град да говорят „лице в лице“ с хората в групата. Надявах се на истински въпроси, на дебат, който ще ни отведе далече от това, за което говорим досега. Уви, имаме още път да извървим, докато се научим да питаме и говорим с политиците преди изборите, а не да ги псуваме след тях. Въпреки вялата активност в инициирания политически дебат няма да се откажа от подобни инициативи. Това е само началото и когато се разбере, че това всъщност е прословутата пряка демокрация, се надявам да се включат повече хора. Използвам възможността да благодаря на участвалите политици и на онези, които имаха търпението да им зададат въпроси.
– Кога се намесвате и кои послания имат нужда от цензура? Как преценявате момента, в който „да вземете писалката” на някого?
– Не се допускат повтарящи се публикации, защото групата е над 33 000 човека, от които поне 18-20 хиляди са активни всеки ден. Също така ограничаваме и публикациите, които са за личните стени като снимки на кученца, котенца, зайчета, сълзливи индийски истории и др. Не се допускат видимо груби и обидни послания, както и откровено фалшиви новини от типа – „Путин заяви, че следващият парад на победата ще е по улиците на Вашингтон” или „Уважаван швейцарски лекар обяви, че от ковид ваксините са починали милиони“. Който иска, може да си споделя подобни истории на собствената си стена. Интересен момент е, че има потребители, които бъркат автоцензурата с цензурата. Но в тези случаи не можем да бъдем отговорни за това, че някой няма достатъчно смелост да се изправи пред цял град и да защити позицията си. Процеса на администриране и налагане на санкции мога най-образно да сравня с футболния съдия, който раздава жълти и червени картони, когато се разправят с него или оспорват решенията му. Съдията санкционира и онези играчи, които са груби с колегите си.
– Какво забелязват най-често дупничани?
– Първо да кажа, че Дупница и дупничани са специални и не го казвам от куртоазия, а вярвам в това и съм се убедил. Жив, борбен град, със свободни, интелигентни и, разбира се, темпераменти хора. Палим лесно, готови сме докрай да защитаваме позициите си, дори с риск да се наруши това или онова правило за добро поведение. Определено не мисля, че това е минус или недостатък. Характерното за дупничани е, че никой от нас не е номер втори, всички сме номер едно. И това е още една типично нашенска си градска особеност, която също не мисля, че е някакъв недостатък или комплекс. Това е част от свободата, която носим и търсим, а и от борбеността, с която сме известни. След тези мои мисли и разсъждения мога да кажа, че дупничани „забелязват“ всичко и се интересуват от и за всичко. Готови са да спорят, да коментират, да подкрепят или да протестират. Такива сме си просто, любопитни и имащи мнение за всичко, случващо се около нас.
– Вие сте далеч от Дупница, членове на групата са и много други хора, напуснали града и държавата. Мислили ли сте да направите анкета дали някога ще се върнат в родния си град? Какъв според Вас ще бъде отговорът?
– Анкета, защо пък не, ще помислим с колегите по въпроса. Мисля, че е добра идея, благодаря. Трябва да се знае, че няма емигрант, който да не мисли за България и да не иска да се завърне в Родината. Колкото и години да минат, родените българи няма да умрем англичани, германци, италианци или американци. Колкото и документи да имаме и колкото и да се преструваме.
Интеграцията в чуждото общество не трябва да преминава през изговарянето на един куп глупости за мястото, където си се родил, или за сънародниците ни, живеещи в България. След години става ясно, че ти си интересен за местните не защото си един от тях, а защото носиш нещо различно и в никакъв случай не се гледа с добро око на онези, които са решили да са по-католици от папата.
Децата ни вече родени, израснали и учили по чужбините имат право да са каквито си поискат. Но е важно у тях да възпитаваме любов към България. Да си знаят произхода и да се гордеят с него. Оттам насетне – тяхна воля.
– Вие лично искате ли нещо да се промени в България и какво, за да се върнете в родния си град и от място да отбелязвате какво се случва в Дупница?
– Понеже се прибирам на по-големи интервали в Дупница и ясно правя разлики от преди и сега, мога категорично да кажа, че вървим напред. Дупница изобщо не е същата. Не е онзи град, който оставих преди 20 и повече години. Разбирам, че и да похвалиш някой и нещо, е предизвикателство. Думите веднага се пречупват през призмата на политиката, но истината си е истина, без значение дали се харесва на всички, или не. В Дупница се направиха много нови и добре изглеждащи неща. Няма нищо общо с това, каквато беше преди. Оптимист съм и вярвам, че доброто и хубавото предстои.
