-
Снимахме се с него и веднага го пуснахме във водата Беше 215 см дълъг и тежеше 80 килограма, каза Чоно Пенчев
-
По време на извънредното положение свалих 3 кг мускулна маса, но бързо ще я възстановя
-
Към този момент не мога да кажа дали оставам в Дупница, скоро не съм разговарял с ръководството, призна плеймейкърът
Освен със своя волейболен талант, разпределителят на дупнишкия клуб „Марек Юнион-Ивкони“ Чоно Пенчев е познат и с голямата си страст към риболова. Разпределителят и неговият брат близнак Розалин, както и баща им, чакат да им се освободи време, за да отидат за поредния си улов.
Чоно разказа пред „Вяра“ как е преминал последния риболов миналата седмица, който се е оказал и един от най-успешните му досега.
„Последния ми риболов беше един от най-успешните, откакто практикувам риболов на сом. Бяхме на нов водоем, за който получихме информация от наш приятел, че държи богата и опазена популация на големи сомове. Свързах се със собственика, който е много любезен и добър човек. Разбрахме се кога е удобно да отидем, без да има други хора на язовира, за да не си пречим. Това е така, понеже сомския риболов не е съвместим с шаранджийския. Отидохме за 3 нощувки и останахме много впечатлени от това, че язовира е изключително красив и див. Направихме бивак на стратегическо място и започнах да меря дълбочини на различни места, за да избера 6 перфектни места, на които предполагам, че сомът се храни. Още първата вечер имахме невероятен успех, даже малко комичен, но нас забавните случки винаги ни спохождат. Последната въдица, която я заредих, брат ми я нагласяше от брега, докато аз слагах стръв, вътре с лодката. И понеже беше вече тъмно не обърнах внимание дали е пуснал алармата на въдицата. Така, като седнахме да вечеряме, го попитах два пъти дали е пуснал алармата и той ми каза, че го е направил и не слязох, за да проверя лично. След малко се оказва, че той не я е пуснал и се е хванала риба на нея в същия момент. Но ние не сме разбрали, защото е тъмно и алармата не звъни. В същия момент съседната пръчка удари със зверски аванс.Брат ми слиза и я засича и така започна борбата. Усещаше се, че е много голяма риба, защото върхът беше сгънат страшно много, а пръчките са май от най-твърдите от марката, защото са пригодени специално за такива огромни риби. 
И по едно време рибата вече се приближава до брега и аз съм влязъл с гащеризона до кръста във водата и го очаквам да видя тапата, която е 300 грама. Гледам влакното, че сочи вдясно от мен. Виждам и една тапа, която върви наляво на 50 метра от влакното. Викам си „Тук нещо не е, както трябва“ и казах на баща ми да вади другата пръчка, при което се оказа, че има риба и на нея. И така след няколко минути борба с двете риби, стигнах до влакната, които се бяха оплели. Отплетох ги във водата, но нали се сещате, че големият сом нямаше спиране и продължаваше да развива аванси и да дърпа мощно. С малко повече усилия успях да ги разплета и така извадихме първо малкия сом, който беше 35 килограма“, започна разказа си ентусиазирано Чоно Пенчев.
Интересната случка обаче не приключва тук, а кулминацията й тепърва предстои.
„Веднага след това влязох отново до кръста във водата, за да хвана големия сом. До този момент не бях виждал и усещал толкова голяма и силна риба. По принцип, когато сомът дойде до теб, се удря по главата, за да разбереш дали е изтощен достатъчно, за да му бръкнеш в устата и да го извадиш. А този сом го извадих чак след три такива опита. Влизаше отново и отново с по 10 метра навътре и всеки път, когато дойдеше до мен, имаше страшни удари с опашката по краката ми. И така след 40 минути борба и бой, най-накрая го извадихме. Адреналинът беше максимален. Измерихме го и го претеглихме, беше 215 см дълъг и тежеше 80 килограма! Снимахме се с него и веднага го пуснахме във водата. Същата вечер хванахме още три по-малки сома, които бяха между 25 и 35 килограма. На другия ден рано сутринта извадихме и един 65-килограмов, а привечер два по 50 кг и един 6 кг. На последната вечер поради високото земно налягане рибата ляга на дъното и не се храни и нямахме удар. Но имаше изключителни емоции и малко падане по брега, защото е стръмен. Но това беше невероятен риболов, много голям успех и нови лични рекорди за нас. Натрупахме нови знания за тази великолепна риба и събрахме много хубави спомени“, завърши разказа си един от любимите играчи на дупнишката публика.
Волейболистът разказа и как е прекарал извънредното положение заради пандемията от коронавирус.
„Не мога да кажа, че съм пазил форма. Всеки един спортист знае, че при подобни условия не можеш да пазиш форма, освен ако нямаш фитнес у дома. Правих различни упражнения с ластици, когато можех ходех в приятел, който има малко фитнес уреди, за да тренирам там. Карах и колело, но все пак свалих 3 кг мускулна маса, което значи, че не е било достатъчно. За щастие от няколко дни вече тренирам пълноценно с брат ми и е въпрос на време да си върна добрата спортна форма. Също така направих и някой друг спринт когато ми удари голяма риба“, допълни плеймейкърът.
Той не даде категоричен отговор дали ще радва феновете в Дупница и през следващия сезон. „Не мога да кажа нищо към този момент, защото скоро не съм разговарял с ръководството на клуба“, завърши разпределителят.
Димитър ИКОНОМОВ
