Всеки знае, че на Никулден се яде риба, но каква история се крие зад този християнски празник?

Открай време 6 декември е посветен на свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на рибари и моряци, пътешественици, търговци, банкери, пивовари и дори крадци. Никулден е имен ден на 200 000 българи, а до ден днешен празничната трапеза включва пълнен шаран или друго рибно ястие, варена царевица, булгур и обреден хляб.

Свети Николай избира църквата пред имането

Николай Мирликийски е роден през далечния 3-ти век в град Патара, на територията на Мала Азия. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, който бил епископ, приел племенника си в храма и така започва вдъхновяващата история на светеца.

Още след смъртта на родителите си Николай раздава цялото си имущество на бедните. В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий той вече е епископ в град Мира. Много мъчения и смърт видели очите му. На Възкресение Христово в Никодимия в храма били изгорени 20 000 души. Мнозина били хвърлени в затворите. Затворен бил и епископ Николай. За щастие на престола сяда Константин Велики, който не само прекратил гоненията, но и сам приел християнството. През 325 г. бил свикан Първият вселенски събор в Никея. Присъствали всичките тогавашни 318 епископи. Съборът не минал без инциденти. Св. Никола удря шамар на Арий, разгневен от ереста му, която не почита Христос.

За разлика от повечето свои събратя светци, погубени в мъчения и екзекуции, Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Светецът е погребан в катедралата на град Мира и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление. През 1099 г. мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия, където се пазят и до днес. Това е причината да се счита за покровител на крадците. По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; такава частица се пази и почита и в храма „Св. Николай“ в София и Созопол.

Светецът запушва с шаран дупка в кораб, мята кесии със злато в дома на бедняк

Преданията за чудесата, извършени от свети Никола, сякаш нямат край. И повечето са свързани с неговите пътувания по море.  Според едно предание светията запушил дупка в корпуса на кораб, като поставил в нея шаран. Според друго е възкресил паднал от мачтата моряк, а според трето – покръстил пиратите, които нападнали кораба, в който пътувал. Своята най-известна добрина Николай Чудотворец извършил в родния си град Патара. Един богат и уважаван гражданин ненадейно се разорил и не можел да омъжи трите си дъщери. Св. Николай още същата нощ подхвърлил през прозореца на бедняка голяма кесия със злато. Като се събудил на сутринта, бащата не могъл да повярва на очите си – насред стаята блестели жълтици. Скоро омъжил най-голямата си дъщеря за добър момък. Подир време св. Николай подхвърлил още една кесия в дома на разорения и така била задомена и втората щерка. “Милостиви Боже, замолил се благодарният баща, покажи ми тоя благодетел!” Скоро желанието му било изпълнено. Една тъмна нощ беднякът дочул как някой отваря прозореца и през него за трети път влетяла пълна със злато кесия. Стопанинът скочил, затичал се след непознатия и когато го настигнал, познал св. Николай. Коленичил пред него и казал: “Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз щях да стана просяк или крадец. Благодаря ти, че ме запази от грях!” По-късно разореният човек станал рибар и при всяка хваната риба, целувайки я, казвал: “На свети Николай Чудотворец!” Оттогава на 6 декември си хапваме риба и най-вече шаран, символизиращ силата и добротата.

Люспа от шарана носи пари

Денят, в който се почита свети Никола, е изпълнен с обичаи и обреди. Така например на масата на Никулден задължително трябва да се сложи риба с люспи. Когато се почиства рибата, люспите трябва внимателно да се отделят и да се пазят, за да не бъдат настъпени. Ако се настъпи люспа, това носи нещастие. Традиционно е на празника да се готви шаран. Защо ли – припомнете си мита, според който свети Никола запушил с шаран дупка в кораб. Обичаят повелява да се вземе една от най-големите люспи и да се постави в портфейла, за да има човек постоянно пари. Тъй като свети Никола е покровител на рибарите, на празника не бива да се излиза в открито море, а първата хваната риба в този ден трябва да бъде изядена от рибарите.

Костите на изядената риба (шаран) не бива в никакъв случай да се изхвърлят. Те се пускат в течаща вода, закопават се в земята или се изгарят. Вярването е, че тези ритуали носят плодородие, а семейството ще се разрасне през новата година. Друго поверие, свързано с народните вярвания, е, че на този ден започва да вали сняг. Според преданието снегът пада от дългата бяла брада на свети Никола.

В Европа:

Магаренце разнася подаръци, непослушните получават картоф

 

В по-голямата част от Европа свети Николай е познат като покровител на децата и първообраз на Дядо Коледа. Ето кои са най-интересните традиции на Стария континент:

 

В Холандия и Белгия

 

всяко дете трябва да остави обувките си до камината или пред входната врата, като в тях непременно сложи лакомство за коня на свети Николай – захар, морков и др. А то получава малък подарък, ако е било послушно през годината.

Във Франция

 

свети Никола се счита за закрилник на най-малките. Една от легендите, свързани с него, е тази за три деца, които се загубили в гората. Премръзнали и гладни, те били подмамени от зъл месар, който ги поканил в магазина си и ги убил. Свети Никола ги съживил чрез молитвите си и ги върнал при семействата им.

Светецът е патрон на регионите Лотарингия и Френска Фландрия. Там подаръците разнася магаре с кошници, което обикаля къщите на послушните деца.

В Чехия

една забавна традиция е оцеляла до ден днешен. По улиците там обикалят групички от хора, половината от които са изобразени като свети Николай, а останалите са облечени като дявола. Те обикалят улиците и разпитват децата дали са били послушни през годината. На добрите се раздават сладкиши, а на лошите се дава картоф.

Свети Никола или Санта Клаус?

През 1626 г. холандци, които се преселили в Америка, пренесли в Новия свят почитта към свети Никола. Емигрантитe постепенно започнали да произнасят Sint Nicolaas като Sinterklaas, което в разговорния английски звучи като Santa Claus (Санта Клаус).  Скоро след това местен вестник писал за холандски семейства, които чествали годишнината от смъртта на Санта Клаус. Така светецът получил популярност в Америка. Не минало много време и някой си Джон Пинтард от Ню Йорк започнал да разпространява дървени фигурки на Санта Клаус, представен на фона на пълни с играчки чорапи и плодове върху камина. После пък се появило стихчето „Нощта преди Коледа” от Климент Кларк Мур, което станало много известно. То описвало Санта Клаус като жизнерадостно старче, което влиза в къщите през комина. Така постепенно Санта Клаус се разграничил от образа на свети Никола.

https://viaranews.com/archives/362988