На Възкресение Христово да изпълним сърцата си с милост и доброта!
В седмицата, в която всеки ден се нарича велик, почитаме последните дни от земния живот на Исус Христос. В стария български език с думата страст се изразявало страдание, което е дало името и на седмицата преди Христовото възкресение. В църковните богослужения от Велики четвъртък до Великден се спомнят земните страдания на Спасителя.
В сряда вечерта, по време на Тайната вечеря, Исус измива краката на своите ученици, за да им покаже, че трябва да бъдат смирени и да служат с любов един другиму. Според Евангелието тогава Той установява и тайнството на Евхаристията – Светото причастие. А в края на вечерта ги известява и за предстоящото предателство на Юда.
Какво може да направи жадният за богатство човек? Да предаде, да потъпка, да оклевети! Юда се е превърнал в нарицателно за предател. Но различно ли постъпваме днес, когато в името на пари, власт или други облаги стъпкваме по пътя си както хора, така и основни човешки ценности? През тези свети дни всеки трябва да даде сам на себе си отговор на този въпрос.
На Велики четвъртък в църквите се четат дванайсет откъса от четирите евангелия и в тях се проследява животът на Христос през последните дни преди разпъването му на кръста. Слушайки богослужебните текстове, можем да подложим на проверка съвестта си, да изпитаме сърцето си и да опознаем мислите си. И ако намерим в тях дори и следа от алчност, подлост и неблагодарност, искрено да се покаем. Защото Исус донесе спасение не само на неговите съвременници. Той дойде, за да спаси и нас, живеещи на земята днес. И във всички дни и векове след нас.
След Тайната вечеря Христос отива в Гетсиманската градина, в подножието на Елеонската гора, заедно с Петър, Иаков и Йоан. Заръчал им да бдят и да се молят и се отдалечил, за да се усамоти и той самият за молитва. Исус знаел какво го очаква и се молел на своя Отец, ако е възможно предстоящите страдания да го отминат. Молитвата му била толкова гореща и сърдечна, че челото му се покрило с капки кървава пот. Но въпреки болката от това, което го очаквало, Той изразил смирената си готовност да приеме волята на Бог, независимо каква е тя.
Едно от най-забравените качества в днешно време е смирението. Трудно ни е да се смирим пред хората, но сякаш сме забравили как да се смиряваме и пред Бог. Забравили сме как да му се доверяваме, как да приемаме волята му, как да го следваме.
Докато бил в Гетсиманската градина, Исус два пъти отишъл да види своите ученици и все ги намирал заспали. Третия път ги събудил, защото предателят Юда идвал с войници, за да го залови.
И настъпила онази страшна нощ, през която Христос бил отведен от войниците, Петър се отрекъл от Него, а върху Божия син се изсипали издевателства и лъжливи обвинения.
В петъка преди Пасха небето и земята се раздрали. Исус бил разпънат на кръста. Измъчван заради греховете на цялото човечество, Той умрял на Голгота. Погребали го в пещера, пред която поставили на пост стража и затворили входа й с огромен камък.
На този ден в храмовете се изнася Христовата плащаница, на която миряните се покланят с благоговение. Народът казва, че на Велики петък пиле не пее и гнездо не вие. Всяко земно създание страда заедно с Божия син, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.
Поглеждайки към разпятието на Христос, ние се преобразяваме. Забравяме всяка човешка грижа и суета, защото осъзнаваме безкрайната любов, която Бог е проявил към нас, за да ни спаси от греховете ни.
На третия ден, в неделя, Исус възкръсва от мъртвите. Мъката е заменена с радост, страхът – с вяра и надежда, а човешката омраза е победена от любовта на Божия син, смирил се като човек.
За всички християни това е денят, в който Бог ни освобождава от тъмнината, която се е простирала над човечеството заради съгрешилите наши праотци. Заради Неговото безкрайно милосърдие и заради любовта му към нас, хората, Той “отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан 3:16)”.
В живота ни сигурно ще има хора, които като Юда ще ни предадат. И такива, които ще заспят точно когато имаме най-голяма нужда от тях. Ще се сблъскваме и с незаслужени обвинения. Може би и със страдания. Но ако помним живота на Христос и неговото Възкресение не само през Страстната седмица, а във всеки наш ден, ще знаем не само как е правилно да постъпваме, но и как да излекуваме болките си.
Ще можем да отговорим на предателството с прошка, на невниманието със снизхождение, на омразата и обидите – с милосърдно великодушие. И ще бъдем изпълнени с вяра и радост!
Нека Христовото възкресение ни донесе радост и светлина! Нека докосне сърцата ни с милостта си, за да я проявим и ние в живота си – към тези, които се нуждаят от нея. И заедно със запалените свещици в нощта срещу неделя да занесем в домовете и повече доброта и съпричастност.
Даниела Петрова
