Оскърблението в политически план за него е прекалено голямо, смята синът на общинския съветник
Баща ми е настанен в интензивното отделение на частна болница в Бургас, откъдето излизам в този момент и ви моля да не се злоупотребява с тази информация. Искам малко спокойствие – заради майка ми Мария, която също не се чувства добре. От снощи се разкъсвам между нея и баща ми, който продължава да е в критично състояние – нервната му система не издържа на натоварването от миналия петък до вчера следобед. Срина се напълно след вечерните новини. Затова извикахме линейката. Това заяви пред “Флагман” синът на Бенчо Бенчев – Георги.
Истината е, че той бе тръгнал миналия четвъртък на изследвания в истанбулската болница “Джон Хопкинс Хоспитал”, но винаги е бил много горд на тема “мъжко достойнство и кураж” и не даваше да се споменава за напредналия стадий на болестта му паркинсон. Затова твърдеше, че е по бизнес дела – не искаше да гледат на него като на болен човек. В истанбулската болница работи най-добрият специалист по неврология в тази област, който го консултира и назначава лекарствата му. В мерцедеса, с който пътуваше, са и документите с насрочените дати за въпросните изследвания. Жалко е, че се получи толкова неприятна ситуация.
Оскърблението в политически план за него е прекалено голямо. Току-що ми каза, че настоява контролните органи на държавата да ревизират бизнеса му, защото е спокоен – платил си е данъците и няма скрупули. Счетоводството му е изрядно, заяви още Георги Бенчев на излизане в 10 часа от частната болница, където политикът е настанен при строга конфиденциалност от вчера вечерта, след като е получил остра сърдечна криза, кръвното му е скочило критично и е загубил говора си.
Георги Бенчев, който живее със съпругата си Стела и двете им деца във фамилната къща на баща си в жк “Меден рудник”, каза още, че самият той не се интересува от политика, а само от земеделски бизнес.
На излизане от болницата той уточни, че заминава за полето в Карнобатско, където фамилията обработва собствени и арендувани около 30 хиляди декара, засети с пшеница, ечемик, царевица и рапица. По-голямата част от площите били ожънати, но организацията по съхранение и износа на зърното била по-сериозна, отколкото самата жътва.
