Готов е пунктът на планинските спасители край Рилските езера, чака акт 16

  • Спасители от Дупница и Благоевград: Не подценявайте

    планината през зимата, бъдете подготвени

  •  Георги Ботев: Появиха се много самонадеяни фрирайд скиори

Контролно-информационният пункт до хижа „Рилски езера“ вече е готов. Това съобщи за “Вяра” Божидар Джокин от ПСС-Дупница. Обектът чака акт 16 и предстои да бъде обзаведен и оборудван. „Половината от пункта ще бъде за ПСС-Дупница, а другата – за Национален парк „Рила“. Обектът е завършен, предстои да го провери комисия и след това издаването на Акт 16. Бяхме на място миналата седмица, всичко е готово. Предстои ни да го обзаведем. Наистина този пункт ни е много необходим. Когато има дежурен наряд, ще ни съкращава времето за реагиране при акция поне с 2 часа и половина. Иначе докато съберем хората от Дупница, са ни 30-40 минути и ни трябват още 2 часа, докато стигнем до мястото. Този пункт ще ни бъде от голяма полза“, каза Божидар Джокин.
В същото време планинските спасители препоръчаха на всички туристи, които смятат да посетят Рила и Пирин през настъпващата зима, да бъдат много подготвени.
Хората, които са решили да се качат в планината, трябва задължително да са проверили прогнозата за времето, да са си направили планинска застраховка и да са се оборудвали с подходящата екипировка.
„Постоянно даваме препоръки, но хората рядко се вслушват в тях. Все още няма сняг във високата част на планината, но е с тенденция да завали. Преходите в момента не са за препоръчване. Снегът тъкмо е покрил камъните и така е доста опасно, има предпоставки за травми. А и с тези гъсти мъгли изгубването е много сигурно. Човек трябва провери маршрута много добре къде отива, прогнозата за времето през следващите дни. Много важно е също така туристът да може да пристигне в светлата част на денонощието. Защото при недобро планиране се получава така, че той остава в най-горната част от маршрута си по тъмно, а това е доста опасно. Нека хората си носят топли дрехи, топли течности, храна, както и резервни дрехи. За съжаление има доста самонадеяни и малко подготвени хора. Във високите части снегът в момента е заледен, нека да носят т.нар. „котки“, защото при стръмните участъци може да има подхлъзване“, коментира пред „Вяра“ Божидар Джокин.
За щастие опитният спасител и колегите му не са имали спасителни акции през последния месец.
„И сега, а и целия октомври ситуацията беше спокойна. Имаше дребни инциденти, но в рамките на нормалното. Тях изобщо не ги броим за нещо сериозно или пък за спасителна акция. Лифт „Рилски езера“ в момента е в профилактика и може би и затова няма чак толкова туристи. Но той ще тръгне до няколко дни и ще работи всеки ден, така че очакваме да има доста туристи. Отново ще повторя – нека да внимават и да са подготвени. Ще обърна внимание и на нещо друго, което вече неведнъж сме казвали – правете си планински застраховки. Една подобна застраховка спестява много усложнения както за самите туристи, така и за нас, планинските спасители“, добави Джокин.
Началникът на ПСС-Благоевград Георги Ботев също предупреди туристите и скиорите колко внимателни и подготвени трябва да бъдат, преди да потеглят към планината.
„Нашият район е доста труден. Най-лошата зона може би е и най-рисковата, особено триъгълника между Рилски манастир, хижа „Рибни езера“ и хижа „Македония“. В този район нямаме обхват, а преходите са дълги и тежки. Районът на Канарата, под Павлев връх, също е много тежък. Зимата е по-слабо посещавана. Миналата седмица имахме един случай със закъснели хора. Тръгнали на разходка, но се забавили доста и роднините им се бяха притеснили. За щастие всичко приключи добре и нямаше проблеми. Има си правила за ходене в планината зимата. Хората трябва да избягват дивите горски райони. Там природата е много силна, няма мобилен сигнал, няма никакви технологии, които да са полезни. Разстоянието от хижа „Рибни езера“ до Рилския манастир е 10 километра. Когато един човек бедства там, той първо няма как да сигнализира, а и второ много бавно ще се стигне до него. Всичко това би направило ситуацията много тежка. В този район трябва да се ходи с по-добра организация. Със сигурност трябва да има човек в групата със сателитен телефон. Много е важно правилно да се преценява времето, защото там като завали сняг, става страшно.
Той разказа и за една много трудна спасителна акция в опасния район, в която той и колегите му са участвали:
„Преди няколко години вадихме едно момче в много трудна спасителна акция. Беше неделя следобед. Тогава хижарите са се качвали в същия ден и с моторната си шейна, бяха оставили диря. Момчето е вървяло по нея, но като е стигнало по-нагоре, е започнал ураганен вятър, добре че беше намерил начин да се подслони в кантона. На втория ден негови роднини ни подадоха сигнал, че не се е върнал. В първия ден след сигнала дори не можахме и ние да стигнем до там, защото условията бяха много, много тежки. На втория ден времето леко се оправи, но имаше над 1 метър снежна покривка, падаха лавини. Най-големият късмет за момчето беше, че е успял да се подслони в кантона. Намерихме го доста изплашен. Дадохме му храна, оборудвахме го и успяхме да го свалим долу. Но ако се беше заблудил съвсем за малко и беше тръгнал в друга посока, не знам какъв щеше да бъде изходът… В такива трудни райони природата си е голяма сила. Затова препоръчвам на хората да тръгват само в случай, че имат много познания и много добра екипировка“.
Той обясни, че от другата страна на района, обслужван от ПСС-Благоевград, положението е доста по-добро благодарение на добрите машини, с които разполагат.
„Нещата откъм нашата страна са доста добре уредени. Имаме дежурен на Карталска поляна. Разполагаме и с високопроходим снежен амбуланс, качваме се с тази техника почти до хижа „Македония“. Поне един път годишно ни се случва да имаме акция в този район. Всяка събота и неделя има и хижари, а от тази година те разполагат и с нова моторна шейна от висок клас, екстремен модел. От другата страна пък е ски пистата, в момента се слагат оръдия за сняг. Там идва другият проблем. Популярно напоследък стана карането на фрирайд ски. Много хора отиват да карат самонадеяни. Купуват си екипировка, която вече е доста труднодостъпна. Не преценяват добре ситуацията. Картала се очерта като едно от местата, където това се случва много лесно. Човек се качва на високо безпроблемно с лифта и после може да си кара без никакъв контрол. Когато има бедстващ скиор, това затруднява и нас, защото теренът е труден не само за него, а и за спасителите. Акциите се случват често след объркване на скиорите и туристите. Някои от тях могат да се объркат и да попаднат в природен парк „Парангалица“. Той е защитен и поради това е абсолютно труднопроходим. Има много паднали дървета, това са няколко десетки хектара парк и е абсолютно трудно преминаването. Ако се отклони човек, влиза точно в района на връх Парангалица и попада в деретата на едноименната река, където е кошмарно. Зимната маркировка също не е добра. При една паднала мъгла хората ще отидат в някое от деретата на реката, което пак ще ги направи бедстващи. Миналата година имаше тежък инцидент със загинал скиор. Отделно има и други тежки случаи. Именно поради тази причина е желателно скиорите да не излизат от пистите. Има много дерета, има и разклонения, които са предпоставки за изгубването на хората. Да са много внимателни и ако не са сигурни в способностите си на скиори – да не го правят“, завърши опитният спасител.

Димитър ИКОНОМОВ