-
Докога вифаджията Явор Василев Тодоров ще се прави на краевед?!
Винаги съм се радвал искрено на публикациите за родния Дупнишки край. Категорично не мога да се съглася с грубите и тенденциозни фалшификации, които се налагат през последните 10 години от г-н Явор Василев Тодоров. Той е роден на 26 януари 1952 г. в гр. Станке Димитров (гр. Дупница), завършил е Висшия институт по физкултура в гр. София. За неговата фамилия съм публикувал подробни сведения от 641-ва до 644-та страница в научната ми монография от 1120 страници, излязла от печат в края на м. януари 2005 г., под заглавие: “Видни дупничани през ХХ век (Стопански дейци, архитекти и строители)”. Получих само забележки от читателите за Явор Тодоров, но се постарах да обясня на хората, че той е виден общественик и пише за нашия край. Многократно съм отправял приятелски забележки за грубите фактологически грешки, които допуска, опирайки се на книгата на Асен Христов Меджидиев: “История на град Станке Димитров (Дупница) и покрайнината му от ХІV век до 1912-1963 г.”, публикувана през 1969 г., в обем от 462 страници. За сетен път ще кажа, че книгата на дупнишкия краевед Асен Христов Меджидиев (01.11.1899-14.01.1985 г.) изобилства с груби фактологически грешки и всеки, който се опира на нея, рискува да изпадне в заблуди и неточности.
През 2007 г. Явор Тодоров и синът му Орлин Тодоров публикуваха пощенски картички, снимки и архивни материали под заглавие: “Дупнишка околия преди век (1895-1946)”, в обем от 202 страници. Опирайки се на горецитираната книга на Асен Меджидиев, двамата автори са допуснали редица фактологически грешки. Тяхното изброяване ще ни отнеме много време и усилия, за да ги цитираме. Ще посоча само една груба фактологическа грешка в книгата на Явор и Орлин Тодорови, допусната от тях с лека ръка на страница 130-а. Двамата автори погрешно твърдят, че съпругата на Никола Додов се казва Елисавета Думбалакова – Додова. В действителност точното име на съпругата му е Злата Атанасова Думбалакова – Додова, родена през 1888 г. в с. Сухо, Солунско. Тя е свирила на китара, била е прекрасна учителка и пламенна родолюбка, рецитирала е хубаво стихотворенията на Иван Вазов и е починала на 1 януари 1973 г. в гр. София, където е погребана след два дни. Тези грешки щяха да бъдат избегнати, ако баща и син бяха прочели некролога за Никола Сотиров Додов, публикуван през м. юли 1930 г. в околийския вестник “Светлина”.
На 16 ноември 2018 г. в 14 часа и 07 минути и за втори път в 15 часа и 17 минути Явор Василев Тодоров ми се обади по GSM-а ядосан от справедливата критика, която му отправям в новопредставената ми книга: “Здравеопазването в гр. Дупница от 1878 до 2018 г.”. За сетен път ще кажа, че г-н Явор Василев Тодоров пише неточно и тенденциозно изопачава историческите факти. Той наложи фалшивата дата за рождена дата на футбола в гр. Дупница – 1915 г., а в действителност, по изследвания на изтъкнатия български спортен журналист Спас Тодоров, град Дупница е люлка на футбола от 1914 г. За да бъде убедителен Явор Тодоров, покани хора от ръководството на Българския футболен съюз и организира шумно честване на 100-годишнината на футбола в гр. Дупница през 2005 г. в Заседателната зала на общината. Той наложи фалшивата и неточна дата за създаването на светилника на Дупница – Гимназията, която в действителност е създадена на 12 май 1879 г. Като председател на Училищното настоятелство и председател на Общинския съвет Явор Тодоров организира честване на 130-годишния юбилей на Дупнишката гимназия през м. май 2011 г. В действителност днешната Профилирана гимназия “Христо Ботгев” е първото средно учебно заведения, създадено в Югозападна България.
С безкрайно огорчение констатирах, че в книгата си “Дупнишка Рила”, издадена по повод 110 години от създаването на Туристическо дружество “Рилски езера” в гр. Дупница, отново неточно и произволно Явор Тодоров, на 208-а страница, погрешно посочва 1982 г. за началото на строежа на пететажната хижа “Рилски езера”. През 2009 г. по инициатива на Явор Тодоров беше издадена книгата “100 години организиран туризъм в гр. Дупница”. В тази книга на 34-та страница Явор Тодоров е посочил за начало на изграждането на хижа “Рилски езера” 1980 г. В действителност през м. юли 1980 г. започва изграждането на тази хижа и строежът продължава не 7 години, както твърди той на 208-а страница в новоиздадения сборник, а 9 години.
Цялата тежест по построяването и обзавеждането на тази хижа изнесе тогавашният секретар на Туристическото дружество “Рилски езера” Тодор Кирилов Десподов. Явор Тодоров подробно обяснява за живота и делото на своите най-близки роднини, а целенасочено и злоумишлено не подчертава приноса на Тодор Десподов. Нещо повече: на страница 224-та, където съобщава за управителните тела на ТД “Рилски езера” – гр. Дупница, Явор Тодоров злоумишлено и преднамерено е изпуснал моето име. В действителност от м. март 1982 г. до м. март 1986 г. бях член на Бюрото на Туристическото дружество в нашия град. През този период с Тодор Десподов активизирахме дейността на туристическите дружества в нашия град. Във всяко основно и средно училище и в по-големите предприятия функционираха добре туристически дружества. Никога няма да забравя богатата съвместна дейност, която развихме с Тодор Десподов. Завинаги ще остане в съзнанието ми колопоходът, който организирахме и проведохме с него с около 30 младежи на 18 юни 1982 г. до родното село на Георги Димитров – Ковачевци, Пернишко. Секретарят на Туристическото дружество Тодор Кирилов Десподов работеше всеотдайно и безкористно от 1971 до 1990 г., когато бе принуден да си подаде оставката. Скъп спомен от съвместната ни дейност е юбилейният медал по повод 90 години организирано туристическо движение в България, връчен ми от Тодор Десподов през есента на 1985 г. Този медал е учреден от Централния съвет на БТС – гр. София. Тенденциозно и преднамерено Явор Василев Тодоров е пропуснал името и на активния туристически деятел и член на Общинското бюро на БТС Симеон Стоименов Андонов. Той е светла и благородна личност и на гола поляна е създал Асансьорния завод. Като директор на СПП “Тих труд” и активен общественик в нашия град, Симеон Андонов бе деен член на Бюрото и заслужил туристически деятел.
За сетен път ще подчертая, че Дупнишкото краезнание е в основата на голямата българска историческа наука. Никой няма правото тенденциозно и злоумишлено да изпуска имена, да променя дати и да има собственост на богатия снимков и архивен материал. Историята е точна и прецизна наука като хирургията и трябва да се издирят най-малко два източника и по метода на сравнителния анализ да се пише обективно, научно, безпристрастно и от хуманна гледна точка.
По повод 140 години от приемането на Търновската конституция Историческият музей в гр. Дупница организира и проведе викторина. В горецитираната книга на Асен Христов Меджидиев на страници 126 и 127 са допуснати груби фактологически грешки. През настоящата 2019 г. се навършиха 50 години от издаването на тази книга, но за сетен път ще подчертая, че тя е пълна с груби фактологически грешки. Останах учуден, че за викторината, по повод 140 години от Търновската конституция, един от състезаващите се отбори носеше името „Величко Хаджиангелов”. В научната си монография “Учредителите” професор доктор на историческите науки Милко Палангурски, преподавател по нова българска история във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, дава имената на всички участници в Учредителното народно събрание в гр. Търново, което заседава от 10 февруари до 16 април 1879 г. Тази книга е излязла от печат през 2014 г. и щатните работници от Историческия музей в гр. Дупница и всички учители, завършили и преподаващи история в гр. Дупница, трябваше подробно да я познават. От всички 240 депутати вярно е посочено името на Димитър Николов Чуков, който е присъствал като председател на Дупнишкия окръжен съд. На мястото на председателя на Дупнишкия окръжен съвет Георги Николов в Учредителното събрание е присъствал видният дупничанин Христо Стефанов Грънчаров. Погрешно и невярно в цитираната книга, с автор Асен Меджидиев, се твърди, че в това събрание е присъствал Георги Николов. Дупнишкият краевед Асен Хр. Меджидиев не си е направил труда подробно да се запознае с избирателните списъци и точно да посочи Христо Грънчаров като депутат. На мястото на Величко Ангелов, подписващ се на редица места Хаджиангелов, в Учредителното народно събрание в гр. Търново от 10.02.1879 е присъствал Васил Р. Мазников. За сетен път дупнишкият краевед Асен Меджидиев дава погрешни сведения. Иван Цветков Каранов е присъствал в това събрание като депутат, избран от Дупнишки окръг. Като депутат в това Народно събрание е присъствал и игуменът на Рилския манастир Панталеймон ІІ Рилски. Нашият дупнишки краевед Асен Христов Меджидиев никъде не споменава това име.
С безкрайно огорчение пиша тези редове, за да се пише и изучава действителната история на България и да се избягват тенденциозните публикации и груби фактологически грешки. За всичко това сме задължени професионалните историци, а иначе историята от наука се превръща в евтина и популярна пропаганда!!!
Гл. ас. Иван Хаджийски, Краевед-изследовател
