И пандемията от Ковид-19 ще отмине и ще започне едно ново начало, нещата ще се оправят. Оптимист съм!
От десетина дни на главния път Кюстендил-Дупница има нова атракция, чийто инициатор е 41-годишният Даниел Испорски от Кюстендил. Това е игрище за пейнтбол. Откриването бе празнично, тъй като първите посетители са били млади момичета и момчета с рожденичка в компанията.
Пейнтболът е игра, същността на която е да бъдат елиминирани противниците с помощта на специално оръжие, наречено маркер, което стреля с топчета боя. По време на игра участниците носят специално облекло, на което се отпечатват боите от попаденията с топчетата боя. Съществуват различни варианти за игра на пейнтбола, като някои напомнят реални военни действия, а други по-скоро сюрреалистична компютърна игра със съответния декор.
Пейнтболът тръгва от град Хеникер, Ню Хемпшир, през месец май 1981 г. Създателите Боб Гърнси, търговец на спортни стоки, Хайес Ноел, брокер на ценни книжа, и Чарлс Гейнс, писател, са обсъждали идеята за някакъв вид игра с дебнене. Месец по-късно е изиграна първата игра, в която 12 играчи се състезават един срещу друг с Nel-spot 007s пистолети. Играта се е казвала „Превземи знамето“. Победителят превзема всички знамена, без да даде един изстрел. Година по-късно е факт и първото игрално поле на открито. То е отворено в Рочестър, Ню Йорк, от Цалеб Стронг.
От 1996 г. игрища за пейнтбол, магазини и състезатели има и в България, играе се вече в над 40 страни от милиони мъже и жени от всички възрасти и начини на живот. Президентът Румен Радев отпразнува преди година рождения си ден с пейнтбол игра. За новото предизвикателство разговаряхме с Даниел Испорски.
– Г-н Испорски, как точно се спряхте на полигон за пейнтбол?
– Това е една идея, която не е точно моя, а на мой приятел и аз я продължих.
– На каква площ се разпростира полигонът и с какви технически съоръжения разполага?
– Площта е 5 декара открита площ. На този етап съоръженията са от типа укрития, които са много полезни за самата стрелба. Отделно има стар лек автомобил, пак за укритие, тъй като същността и цел на играта е да бъдат елиминирани противниците с помощта на специално оръжие, наречено маркер, което стреля с топчета боя. А укритията служат за предпазване и оцеляване на играчите.
– Преди това Вие самият играли ли сте пейнтбол?
– Разбира се. Именно това, че бях играл пейнтбол, ме запали и увлече по, мога да кажа, спорта. Тогава научих и правилата, стана ми доста интересно. Пак ще кажа – това е вид спорт, защото хем изисква голяма дисциплина, концентрация и физическа активност, хем съществуват елементи на съобразителност, хитрина, логика и спортсменство.
– Колко души наведнъж може да играят пейнтбол?
– Към момента в една игра могат да играят 12 човека, тъй като екипировката е за толкова хора. Маските са затворен тип с двойни стъкла, с цел предпазване на лицето. Разбира се, най-важният елемент е оръжието, с което се стреля. Пушките също са 12, като са на принципа на кислород и се пълнят с топчета. Те се слагат в пълнителя. Играе се или трима на трима, или 6 по 6 отборно.
– Какви указания давате на играчите?
– Наблягам на първо място и най-вече за тяхната безопасност. Да не се стреля безпричинно, да не се свалят маските, дори и когато няма игра, оръжията трябва да са на предпазители и насочени към земята, да не проявяват агресия и да се пазят един друг, защото все пак това е само една игра за забавление.
– Разкажете нещо за себе си?
– На 41 години съм, семеен, с 2 деца момчета. Аз съм от хората, които винаги опитвам, винаги се стремя към нещо ново и експериментирам. От 18 години се занимавам с бизнес със земеделска техника, който започна баща ми и го продължаваме. Видяхме във времето, че земеделието отново ще започне да се развива, хората ще се върнат към земята си, както е в другите държави, и това бе причина да започнем да се занимаваме със селскостопанска техника. И поне засега не сме сбъркали. Определено хората отново погледнаха към земеделието, едни за препитание, а има и такива, които по този начин се научават да работят истинска, смислена работа.
– Пандемията с Ковид-19 отрази ли се на бизнеса, имаше ли сътресения?
– Определено се отрази, като всеки бизнес, който бе засегнат по един или друг начин, и е напълно нормално. Казвам, че и това ще мине. Не съм се възползвал от мярката 60/40, не стигнах и до съкращения, тъй като съкращавайки хора, които си търсил и намерил с години, които да работят добре във фирмата, после става два пъти по-тежко, когато кризата мине и тези хора вече на практика сте ги изгубили. Затова гледаме по всякакви начини да задържим работната ръка на 100%. Пак казвам – и това ще мине и ще започне едно ново начало и нещата ще се оправят. Оптимист съм!
– Вие се от малкото млади дейни българи, които работата не ги плаши, а и търсите още и още дейности да развивате. Какво ще кажете на тези, които сега тръгват по този път? Какъв е съветът, който ще им дадете?
– Най-важното е да се направи първата крачка. Тя е най-трудна. Да нямат страх, това бих ги посъветвал. Трудности ще има, рискове също, но ако искат да развиват нещо, трябва да опитат, инак няма да разберат дали ще успеят, ако не го направят. За всеки има място.
– Да се върнем в края отново към пейнтбола. Какво дава тази игра на хората?
– Преди всичко дава една огромна дисциплина, която за младите предвид, че няма вече казарма, е нещо нужно и много важно. Другото, на което учи тази игра, е коректността един към друг. Това е колективен спорт и може да изгради личността на дадения човек. Идвайки на полигона, всеки трябва да знае, че преди всичко идва да се забавлява с играта и да се разтовари от проблемите, за обстановката, която е в момента, и за всичко негативно.
Краси Ценкова
