По незабравим начин Родопската теснолинейка отбеляза националния празник Трети март. Влакчето пристигна тържествено в Якоруда, предизвиквайки безброй усмивки и щастливи емоции. За събитието специално за „Вяра” разказа председателят на Гражданско сдружение „За теснолинейката“ Кристиан Ваклинов:
„За шеста поредна година спазихме създадената млада традиция да посрещнем националния празник по теснолинейката и в Якоруда. Организатор е нашето Гражданско сдружение “За теснолинейката”, а причината да се заемем с това е за пореден път да привлечем обществения интерес към влакчето, неговите красота и история. Вместо редовните 4 вагона, на Трети март влакчето беше с 8, за да събере близо 200 гости от целия свят, решили да последват поканата ни да напълним теснолинейката и да се понесем към Родопите и Якоруда с много български дух.
Тази година имаше хора от цялото земно кълбо, без да преувеличаваме – имаше от момче от Швеция, група студенти от Испания и международна група туристи от Азия и Европа, сред които представители на няколко раси. Момче, родено в Ксанти, Гърция, остана впечатлено, разбирайки, че се намира в първите километри от течението на река Места, преминаваща край родния му град в южната съседка. Чужденците, както и българите от всички краища на страната бяха искрено трогнати от топлото посрещане, което ни направиха и тази година якорудчани. Неслучайно избираме вече 6 години този непознат за туристите град, където живеят мирно българи християни и мюсюлмани, запазили стари традиции и дух. Снимката, която вече се върти в социалните мрежи, е на част от присъстващите, които дойдоха с нас до панорамната местност Бръчината, където извихме кръшно хоро и викахме „Да живее България!“
По време на пътуването емоциите не могат да бъдат описани, поне от мен като организатор. Само ще кажа, че всяка година вълнението и щастието са огромни, не намаляват. Срещите с толкова непознати добри хора в малкото влакче остават спомени завинаги и вярвам, че всеки се прибира вечерта вкъщи зареден и с топли чувства от преживяното по тесния железен път през Родопите. Живи и здрави, догодина пак ще бъдем там – както искат местните, както искат и гостите…“
