Банално е да кажем, че Владимир Димитров-Майстора е изтъкнат български художник. Той е легендата на българското изобразително изкуство. Име с главна буква в българската живопис. На 1 февруари 2023 г. се навършват 141 години от рождението му.
Роден е на 1 февруари 1882 г. в с. Фролош, Дупнишка околия, в семейството на бежанци от македонско влашко село. Животът му е труден. Преди да започне да твори върху платното, чиракува като бояджия, после става писар в Окръжния съд в Кюстендил. Съгражданите му забелязват таланта му на художник, и доброволно събират пари, за да го пратят да учи в София, в Художественото индустриално училище /днес Художествената академия/. Един от преподавателите му там е легендарният Иван Мърквичка. В началния си период Майстора рисува портрети. Рисува своя учител и други знаменити личности, като Александър Тодоров-Балан и Николай Лилиев.
По време на Балканската и Първата световна война Майстора е военен художник в състава на Рилската дивизия на българската армия, и в картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта. /”Ранени”, “По Беласица”, “Инвалиди”, “На фронта на р. Струма”, “В гр. Скопие, 1916”, “Завръщане от фронта” и др. / Мнозина считат, че заради този период от творчеството му, може да бъде смятан и за един от първите български военни кореспонденти.
След войните Майстора се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма и творец със собствен поглед върху изкуството. През 1923 г. негови герои стават обикновени хора от кюстендилските села – главно от Шишковци. Други „негови“ села са Дивля и Раждавица, и природата в онзи дивно красив край.
“Ако има Рай на земята, то е Кюстендилският край със сърце Шишковци, което е така подредено със своите овощни градини и лозя”, казва Владимир Димитров-Майстора, назовавайки себе си скромно “рисувач”.
Картините “Моми” (ок.1925 – 1935), “Моми сестри от с. Дивля, Радомирско” (1928 – 1930), “Цветница”, “Фамилия” (ок. 1928), “Девойка от Кюстендилско” (ок. 1930 – 1935), “Жетварка” (1930 – 1935), “Мома с ябълки” (ок. 1930 – 1935), “Жетварка от с. Шишковци” (1935), “Жетвари на обяд” (ок. 1935 – 1938), “Копачки” (ок. 1935 – 1938), “Селско момиче сред макове” (1935 – 1938) и др., са в златния фонд на българската живопис.
Надарен с уникален талант и чувствителност, Владимир Димитров пресъздава вечните български теми и добродетели, красотата на вековните традиции.
Всеки почитател на неговото изкуство трябва да е посетил поне веднъж Къщата-музей “Владимир Димитров-Майстора” в село Шишковци. Там той създава едни от най-емблематичните си творби. Голяма част от тях се намират в Художествената галерия в Кюстендил, която също носи неговото име.
Пред сградата на Съюза на художниците в София е поставен паметник на гениалния творец. Това е израз на високото признание, което поколения художници отдават на своя учител – Майстора на майсторите, както често наричат Владимир Димитров-Майстора.
