Организаторът Деница Иванова: Мястото е истински рай! Малчуганите играят на воля сред природата и се учат на традиции и занаяти
Да играеш на воля сред природата, да се докоснеш до очарованието на селския живот, да се запознаеш със старите български традиции… Всичко това звучи като приказка и въпреки това е напълно възможно. Благодарение на летни етнолагери. Те се провеждат в Старата ковачница в кюстендилското село Згурово и са предназначени за деца от различни възрасти. От края на май до средата на юни са заниманията за деца от 4 до 7 години. От 21 юни до 9 юли там ще гостуват деца от 7 до 10 години, а след това е ред и по-големите – от 11 до 14-годишна възраст. Инициативата е на туристическа агенция, която от години организира подобни програми, целящи да осигурят свободни и безгрижни дни за децата, които само селото може да им даде. Същевременно с това се учат и на различни стари български занаяти.
Село Згурово се намира на 9 км от Невестино и на 15 км от Кюстендил. Населението му наброява около 100 човека, които много се радват, когато там се чува детска глъчка.
Съставената програма от организаторите е изключително интересна. В първия ден родителите довеждат децата си. Предвиден е обяд и кръг за запознаване на поляната. Децата разкриват повече за себе си и отговарят на въпросите: „Кой съм аз?“, „Кои са отговорниците в лагера?“, „Какво ще правим в следващите 5 дни?“, „Какви са задълженията ми?“.
След това децата се разпределят в отбори с от 3 до 5 участници. Те измислят имена на тимовете си, след което се впускат в игри. В края на деня, след вечерята, следва детска забава.
Вторият ден е озаглавен тематично – „На гости при баба“. При тях идва възрастна жена, която им показва как да замесят хляб и да избият масло. Децата месят хляб и бият масло, разпределени в отбори. На сладки приказки с баба те проследяват пътя на хляба.
Останалите имат време да опознаят двора, да играят и да щуреят. Планирано е и посещение на овощна градина, където се запознават с видове дръвчета, части на дървото, плодове. Децата научават как да се грижат за градината през различните сезони чрез тематични игри.
Третият ден пък е наречен „На гости при дядо“. След закуската децата правят опинци. Малчуганите си говорят с дядото, той им разказва за неговото детство, а може и да ги научи на някоя забавна щуротия. По-късно е моментът за обаждане до родителите и от родителите до децата, който винаги е от 14 до 16 часа, стига да няма спешни обстоятелства. Има и планиран поход из местността – събиране на дърва за огрев. На вечерята се запалва и лагерният огън. Разказват се и се четат приказки.
В четвъртия ден от Етнолагера децата отиват при Момата. След закуската тя им разказва за нейния чеиз, за носията и за българската шевица. Малчуганите рисуват върху дървени лъжици или бродират. А любимо място за отдих е под навеса на двора. След това децата могат да се насладят на малък поход из местността. Те могат да видят отблизо река и ще имат възможност да си съберат природни съкровища. Разбира се, по-късно следват обичайните вечеря, детска забава и нощувка.
В петия и последен ден от лагера децата приготвят своя багаж за отпътуване, след което почистват стаите си. Следва и подготовка за посещение на родителите.
„В село Згурово е истински рай! Децата работят с местните баби и дядовци. През последните 4 години сме отвели хиляди деца там. Те са основно от София, но има и такива от Перник и Кюстендил. По време на различните програми отвеждахме по 1000 деца в село Згурово. Осъществихме една програма с името „На гости на баба и дядо“. В нея дечицата с удоволствие работеха с местните баби и дядовци. За целта дори имаше баби от Кюстендил, които идваха специално, за да се занимават с децата. Местният дядо Димата пък бързо се превърна в любимец на всички“, разказа пред „Вяра“ главният организатор Деница Иванова. И допълни: „Искаме по този начин да върнем глъчката и детския смях в селото, където почти няма млади хора. Повечето внуци на жителите са отдавна заминали в големите градове и в чужбина.
От друга страна, това се отразява чудесно и на самите деца. Например на тези от София им липсва свобода, която селото може да предложи, няма го досега до природата и до българския корен. Знаете ли колко добре им се отразява някой да си говори с тях мило и нежно и да им обърне по-голямо внимание, докато в същото време правят баница. Един подобен лагер позволява на децата да бъдат деца и да си играят на воля. Дори и да видят какво е да си ожулиш коляното в приятна игра с приятели или да си скъсаш панталонките, докато тичаш. Разбира се, целият комплекс е изключително обезопасен. Осигурили сме пълната безопасност на децата. Важно е да подчертая, че сключваме договори с родителите чрез туристическата агенция. Това е така, за да бъде всичко изрядно и коректно. Децата имат и застраховки. На място разполагаме и с много топки, обръчи и други пособия за най-различни и занимателни игри. С всичко това се получава едно общуване на местната общност, останали без внуци, с децата, които пък са останали без баби и дядовци, защото са твърде заети. Няма кой да ги научи на много важни за нас неща. Софийските деца идват без никакви познания за природата. Не знаят що е то череша и ябълка“, допълва стопанката от Згурово.
Деница Иванова отчита колко много са реализираните програми през последните години: „Програмите, които осъществихме, бяха най-различни. Например 100 деца се разделят на групи от по 20 всяка. Едни плетяха кошници с дядо Димата, други се учеха на шевици. Сега ще я направим пак, но с по-малко деца заради пандемията. Преди Коледа пък водехме децата да играят хоро, правеха сурвачки и играчки. Сега сме пренесли основното от всички програми в летните лагери. Правим това от много години, първо започнахме в пернишките села. Това е един рай за нас и за децата. Те са без обхват на телефоните и по време на тези часове са истински деца. Къщите не са луксозни, но имат абсолютно всичко. С 10-годишния си опит на пазара знаем какво да наблюдаваме и какво да осигурим на децата. За тези години сме отвели там над 5000-6000 деца. Много добре знаем какво е важно за тях – да са добре, нахранени и да имат достатъчно забавления. Много ги радват лагерният огън, четенето и разказването“, завърши организаторът. 
Капацитетът за настаняване на етнолагерите е 15 деца.
Изискванията към детето са да може да се обслужва самостоятелно, да се облича, да си казва за нужда от ходене до тоалетна или някакви здравословни оплаквания. Малчуганите трябва да имат и подготвени дрехи за всеки ден, съобразени със сезона – задължително слънцезащитен крем, слънчева шапка, удобни обувки за преходи, сандали, шише за вода и малка раница.
Децата трябва да разполагат и с тоалетни принадлежности като сапун, шампоан, четка и паста за зъби и друго необходимо според преценката на родителите, опаковани в самостоятелен несесер.
Едно от изисквания към родителите е да се свързват с детето си по телефона само в обособените часове за това и само по спешност извън посочените часове. Всеки от организаторите на лагера също има своите отговорности, като на 15 деца има двама души плюс местен човек, който помага за дейностите всеки ден.
Димитър ИКОНОМОВ
