Някога танцували с пробити носове върху гореща ламарина, сега живеят спокойно и щастливо край Белица
В прегръдката на гъсти гори, поляни и хълмове се намира едно страхотно място – царство на вече щастливи и безгрижни мечки. Щастливи са и посетителите, които идват тук да се откъснат от проблемите и динамиката на ежедневието. Малки и големи с нетърпение чакат срещата с мечоците, а емоциите, които получават, са несравними. Затова час по-скоро планирайте едно вълнуващо посещение до Парка за танцуващи мечки в Белица.
Той е разположен в Южна Рила на 12 км от града, в местността Андрианов чарк. Паркът се разстила на огромна площ от 120 дка, а надморската височина варира между 1200 и 1345 м. Мястото е приказно, ухае на гора, на природа…, а срещата с мечка е 100 процента гарантирана. Работното време на парка през септември, октомври и ноември е от 12 до 18 ч., като последното влизане е в 17,30 ч. Всяко група е придружавана от екскурзовод, който запознава посетителите със съдбата на мечките и с условията, при които сега живеят в парка. В момента гледачите се грижат за 19 обитатели. Спираща дъха гледка се открива от панорамната тераса в парка – изцяло заобиколен от разкошни гори, а погледът се рее свободно из цялата необятна красота.
Време е обиколката да започне. Посетителите няма да могат да видят всички 19 мечки, тъй като територията е огромна, а и от парка вече съобщиха, че Сейда се приготвя за дългия зимен сън. Тя прекарва повечето време в бърлогата си, но все още излиза да се храни поне веднъж дневно. Гледачите са я забелязали да събира суха трева, с която да застеле бърлогата си. „Подготовката за зимния сън на Сейда ни изненада, но преди много години мечката Виолета заспа зимен сън още в края на септември.
Обикновено мечките спят от ноември до март, но изглежда, че Сейда ще заспи зимен сън по-рано”, казаха от парка. Преди мечките да дойдат в Белица, те никога не са спали зимен сън. Оттам обясниха, че в началото са правили за животните изкуствени бърлоги, но с времето те са започнали да си връщат дивите инстинкти и сами да си правят свои собствени. Бърлогата е с малък отвор, през който мечката да влиза, а по-навътре има тунел, дълъг обикновено 3-4 метра. По време на зимния сън мечката не се храни, не пие вода, не се изхожда…
Рекордът в Парка за танцуващи мечки по зимен сън е 36 месеца.
Веско, Рику, Теди и компания ще ви подарят чудесно изживяване от факта, че човек и диво животно може да се озоват толкова близо един до друг, без това да навреди на никого. И че тази среща за хората ще се помни дълго време с най-добри чувства. Разбира се, сигурността е гарантирана – животните са отделени от посетителите в своите сектори с ограда и електропастир. Самите те живеят спокойно в естествена среда и условия, близки до нормалните за техния вид. Изградени са различни по големина езера за къпане и бърлоги за сън. На това място, изградено от фондациите „Четири лапи”, „Бриджит Бардо” и община Белица, мечките започват да чувстват своите вродени инстинкти, потискани по време на робството.
Симпатягата Веско е един от внушителните обитатели, които може да забележите да се разхожда спокойно, щастливо и безгрижно. Той е роден във Варненската зоологическа градина и е трябвало да замине за чужбина. Екскурзоводът от парка разказа, че при него плановете са се объркали и той е останал във вътрешно заграждение в Софийския зоопарк. „За да му помогнем, го взехме при нас и той е тук от ноември 2020 г. Когато Веско дойде, беше много слабичък, сега вече е доста едър. И живее с мечката Рада”, разказа екскурзоводът. Истинско удивление предизвика фактът, че тя е на 26 години.
В близост се мерна и Монти. Неговата история е друга – бракониери убили майка му и той е бил затворен в хотелска стая като атракция. Монти е живял по този ужасяващ начин повече от 1 година, заобиколен отвсякъде с бетон и решетки. Когато Монти пристига в Белица, е бил на година и седем месеца, а в момента е на 12. Монти живее с Мима.
Друга мечка от парка – Йета, е на 21 години и е от Албания. Някога е била селфи мечка. Собственикът й я е водил по плажовете, за да може хората да си правят снимки с нея.
6-годишният Рику и 5-годишният Теди са неразделни и са много игриви. Нада пък е една от най-възрастните. Тя е на 33 години. При Нада носът е много разкъсан, тъй като тя е била танцуваща мечка. Имала е халка, за да може лесно да се води и контролира. Тъжна и нерадостна е била съдбата на танцуващите мечки. Някога са ги показвали по улиците на градове и села. За да ги научи да танцуват, собственикът е поставял жарава под ламарина и е държал мечето върху горещата повърхност. С пирон са дупчили носа и са поставяли халка, за да контролират по-лесно животното. То не е чувало гъдулката, а е чувствало болката в носа. И по този начин е изпълнявало каквото се е искало от него.
От парка разказаха, че хранят мечките на обяд с хляб, а вечер – с риба, орехи, мед, яйца, пилешки бутчета… Най-малко храна им се дава през пролетта – 5 кг на ден на мечка. Лятото получават 10 килограма, а есента стига до 20 кг. Това е така, за да може мецаната да натрупа подкожна мазнина и да заспи зимен сън. Много често храната се крие в дънери или под камъни, за да може животните, както в природата, да проявят усилие и да я намерят. Гледачите обаче не влизат при мечките. „Те могат да изглеждат много мили, много добродушни, но при тях не се влиза, тъй като не се знае какво може да ги стресне. Затова самата храна си хвърля през мрежата. Ако се наложи да се влезе вътре, тогава те се изолират. Но директен контакт с тях няма, тъй като не се знае какво може да ги провокира”, обясниха от парка. Оттам разказаха още, че сред обитателите няма размножаване и малки мечета. Причината е, че те биха свикнали бързо с хората, с човешко присъствие и миризма и в такъв случай пускането в природата за тях е невъзможно. Освен това, ако се отглеждат в парка, е нужно да се осигури още повече храна и много територия, а пускането е невъзможно. Затова целта е да се помага на мечки, които вече са родени в плен.
След разходката, която продължава около 30-40 минути, може да си закупите сувенир от касата, а също така и домашен мед. На територията на парка има кътове за почивка и беседки, които са много приятни за отдих след вълнуващата обиколка.
При посещение в парка не само може да се полюбувате на тези прекрасни животни отблизо, но и да научите много интересни факти за мечките и за живота им в Белица. Така например екскурзоводите могат да ви кажат, че средно мечките живеят около 20-25 години, а в парка най-възрастната се радва на своята 34-годишнина. А знаете ли, че женските мечки варират от 80 до 150 кг, а мъжките са около 250-300? Екскурзоводите са много любезни и отзивчиви и с радост ще отговорят на всички въпроси.
Много от туристите комбинират посещението на парка с екстремно спускане с влакче, което се намира наблизо. В околностите има и много привлекателни места за хапване, като изборът е доста труден, защото всички съчетават вкусна храна с красиви гледки. Пътуването до парка също е много приятно, пътят е живописен и на места върви паралелно с маршрута на теснолинейката. В близост са курортът Семково и Станков водопад, така че възможностите за туристите са безброй.
Силвия БОРИСОВА
