Доброволци смениха 120-годишното дюшеме в олтара на черквата в Бистрица

Предстои смяна на дограмата и ремонт на пода в останалата част от храма

Жители на дупнишкото село Бистрица направиха обновление в местния храм. Те смениха дюшемето в олтара на черквата „Свето Възнесение Господне”, която навършва 120 години и ще бъде дообновена за юбилея си. Доброто дело е на свещеника Георги Гелов, който отговаря за черквата, неговия син, клисаря Пламен Стамболийски, касиера на църквата Георги Ангелов, Славчо Петров, Ивайло Стоянов и Симеон Симеонов.

Те смениха поставеното при изграждането на църквата дюшеме, след като населението на селото дарява средства за материалите. „По информация на отец Георги Гелов, който е събирал данни за черквата, старото дюшеме не е било сменяно от изграждането на храма преди 120 години. Със съдействието на хората от селото, които събраха средствата, и доброволците, които помогнаха с труд, преди коледните празници изцяло бе сменено дюшемето само в олтара.

Напролет частично ще бъде подменено дюшемето в останалата част на храма, където има нужда от ремонт, като ще се изцикли. Ще бъде изциклено и новото дюшеме в олтара. Ще се смени и останалата стара дограма. Средствата в размер на 10 000 лв. са осигурени по проект, спечелен от църковното настоятелство.

Сега за олтара ни помогнаха и от общината – предоставиха бордюри за подложка на дюшемето, съдействат винаги, когато ги потърсим. Благодаря на всички, които отделиха средства и положиха труд, за да се осъществи този ремонт”, коментира кметът на Бистрица Кирил Огненски.


Бистришкият храм е издигнат в центъра на селото, намиращо се в подножието на Рила планина. Построен е в началото на 20-и век, по-късно от черквите в останалите населени места на бившата Дупнишка околия – в периода 1900-1905 г. Изграден е с доброволния труд на хората в селото. Характерно за него е западното влияние в архитектурата, стенописите, дърворезбите, дело на майстори, работили и учили се на занаят в Италия, четем в изследване на отец Георги Гелов за храма „Свето Възнесение Господне”.

Юлияна КОЛЧАКОВА