Драма! Сирачетата Борислав и Давид Христови припечелват по 5 лв. на ден от просия в Дупница, признаха: Хората ни псуват на майка – а тя почина от рак, не ходим на училище

Борислав и Давид Христови

Баща ни се ожени повторно в Рила, ние се грижим сами за 4-годишната ни сестра Йоана

Сирачетата – 10-годишният Борислав Христов и по-малкият му брат Давид, просят из улиците на Дупница, вместо да ходят на училище. Двете момчета обикалят с пластмасови чашки за милостиня около Спортната зала в Дупница. Казват, че се грижат за 4-годишната си сестра. Борислав и година по-малкият Давид твърдят, че майка им е починала преди няколко месеца, баща им е в чужбина и се грижи за друга жена, а те живеят с баба си. „Майка ни умря от рак на главата. Казваше се Николета. Работеше като чистачка. Баща ни Николай Христов работи в Кипър, но праща парите на новата си жена в Рила. Ние не пушим, събираме стотинки да се изхранваме и да храним сестра ни Йоана. Тя е на 4 години, още й трябват памперси. Подхвърлят ни по 10-20 стотинки, за хляб, за мляко ги даваме. Живеем в Гиздова махала, с баба ни Иванка Димчева. Ходи с бастун, все се притеснява и тя е тръгнала да умира”, разказа семейната история по-големият Борислав. Той разкри, че с брат му учат в училището в Гълъбник. Пътували с училищен бус, но откакто майка им починала, изобщо не се вясвали в училище. „От 2-3 мсеца, откакто почина майка ни – никъде не ходим. Храним си сестричката. А и без това в училище ни бият и ни се подиграват. На въпроса по колко изкарват на ден от просия и дали се е случвало хората да ги нагрубяват, отговаря Борислав: „Псуват ни. Гонят ни с псувни: Да го турим в гърлото на мйка ти. Майка ми умря, те ме псуват на майка. За един ден се случва да изкараме и 5 лв., най-много ни дават по 10-20 стотинки”. Давид е по-срамежлив и почти не говори, само с кимане на главата потвърждва думите на брат си. Той се престраши и сподели, че своето яке го намерил в боклука. „Бръкнах в кофата и го извадих”, казва Давид. Брат му Борислав пък се нервира, че за неговото яке дал спестяванията да си го купи, а то взело, че се скъсало. Двете момчета изобщо не се притесняват, че не ходят на училище и нямат желание да се връщат в класната стая, по думите им. Давид, въпрки че е стигнал до 4-ти клас, признава, че не може да чете и писането му е трудно, а Борислав казва, че сега той е глава на семейството. Двете момчета бързат да купят продукти с припечеленото и да се приберат при сестра си Йоана.