За 50-годишния си юбилей художникът Красимир Красимиров направи вернисаж на открито
Известният кюстендилски юрист Анани Константинов бе известен със специалното си отношение към изкуството и колекционерската си страст. Любовта към изобразителното изкуство и усета си за стойностните неща той е успял да предаде и на децата си – Ина Цветанова, която от двайсет години вече живее в чужбина, и Георги Константинов, който днес е прокурор. Братът и сестрата бяха сред гостите на художника Красимир Красимиров-Роли, който по повод своята 50-годишнина направи вернисаж на открито
в памет на своя приятел Краси Вуйчото.
50 години е цифра, доста несъответна на духа и представите за възрастта на това непобиращо се в социалната матрица и непорастващо по свобода на духа момче, но годините са си години. Получил екзотичното име, с което е известен, заради страстното си увлечение по музиката на „Ролинг стоунс“, Роли завършва престижната някога кюстендилска паралелка по изобразително изкуство в училище „Даскал Димитри“ като възпитаник на Мария Тупарова и Венко Евтимов, след това – Педагогическия колеж в Дупница, където сред преподавателите му са Ивайло Попов, М. Тупарова и Асен Евтимвов, и впоследствие и Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Работил е с деца със специални образователни потребности в различни социални институции, в музея, в биографията си има доста години на свободна практика като строителен работник и като художник
портретист по площадите на Барселона,
както и дебело досие като художник в редица чуждестранни и български филмови продукции. Има участия в изложби в родния си град и в столицата и е почти единственият кюстендилски художник, на чието творчество вестник „Култура“ обръща специално внимание, определяйки го като явление. Самият той определя себе си като ъндърграунд художник, който не би могъл и не би искал да се вписва в каквито и да било схеми, превръщащи твореца в антураж и прислуга. Това е за хора, които явно нямат друг избор и нямат друг начин да се почувстват значими, а на мен етикет за значимост не ми е нужен, достатъчно ми е да съм този, който съм, споделя Роли. За юбилея си той нареди или по-скоро нахвърля петдесет свои работи от различни периоди и жанрове, изпълнени с различни техники. Събитието беше в пространството под стъкления покрив при социалната трапезария, а да го съпреживеят, дойдоха наистина впечатляващ брой приятели, почитатели, съученици, състуденти и колеги на художника.
Сред гостите бяха и неговите любими преподаватели проф. д-р М. Тупарова и Асен Евтимов. Откриването на вернисажа направи Янко Велков-Янец – актьор, каменоделец, поет и преподавател на бъдещи актьори в НБУ. Той прочете стиховете, които поетът Мурат Арман – зет на Биньо Иванов, изпрати за събитието от Турция, където живее. Сърдечно слово за художника бе написала и поетесата Биляна Попова.
Рок и ретро изпълнения на китара
допринесоха за задушевните емоции на атмосферата. Мнозина от гостите позираха на Роли и си тръгнаха с подарените им от него портрети.
Ина Цветанова сподели, че с Роли се познават отдавна, още бащите им са били близки приятели. Тя написа за него във фейсбук: “Роли е най-забележителното (незабелязано за момента…) явление в Кюстендил. Много се радвам, че го има!“. Тя живее в Лос Анджелис, признава, че Кюстендил много й липсва и всяко лято задължително се връща тук, у дома. Само няколко дни след вернисажа тя отлетя за американския си дом и пренесе през океана няколко платна на Роли, когото цени изключително и като художник, и като личност. “Наследила съм отношението си към изобразителното изкуство от моя баща и съм му много благодарна за това, а картините на Роли ще са нещо наистина специално в дома ми”, каза Ина.
Картини от юбилейния вернисаж поемат тези дни пътя си към Лондон, Берлин, Вашингтон и други дестинации, докато Роли остава тук и продължава живота си на уникален творец от ъндърграунда, когото аплодисментите и потупванията по рамото не го вълнуват. Защото знае кой е и иска да си остане този, който е. И е наистина забележително явление, макар и незабелязвано от някои, чиято работа е именно да забелязват.
За организацията на юбилейното арт събитие се погрижи НЧ “Асклепион 1998“, което и в ограничителните условия на пандемия се постара да събира хората на духа – творци и публика, на стойностни събития, сподели неговият председател Виолета Атанасова.
Краси ЦЕНКОВА
