-
Книгата е написана с много любов, каза авторката на “Фамилия Ковачеви”
-
Етноложката получи плакет от община Кюстендил и поздравителен адрес от РУО
Д-р Лиляна Ковачева представи най-новата си книга – “Фамилия Ковачеви”, пред свои приятели и близки в Кюстендил. Събитието се състоя в читалище “Васил Левски” в ромския квартал “Изток”, откъдето тръгва и нейният творчески и научен път. Водещ бе 55-годишният Валери Леков. И той като д-р Ковачева е роден в ромската махала на Кюстендил. Въпреки че вече не живее там, и до днес той е активен участник в общността. Леков е журналист в БНР, поет, играе главна роля в документалния филм “Ром Кихот”, а през 1999 г. представи първата книга на д-р Ковачева.
„Фамилия Ковачеви“ е 6-ата й книга, като в нея проследява пътя на своя род. Поместени са данни за 6 поколения, поднесени от авторката по интересен и забавен начин.
На представянето присъстваха етнолозите проф. д-р Елена Марушиакова и проф. Веселин Попов, и двамата занимаващи се с изследване на ромската култура. В момента те са преподаватели във Великобритания. Преди година на специална церемония в Стокхолм, Швеция, Университетът „Сьодертьорн” присъди почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на проф. д-р Елена Марушиакова. Званието е за приноса й в развитието на ромските изследвания и превръщането и утвърждаването им като академична дисциплина. Тя и Веселин Попов са били научни ръководители на защита на дисертационен труд на Лиляна Ковачева, когато е била докторант на самостоятелна подготовка към секция „Балканска етнология”. Темата на труда й е била „Празнично-обредна система на ромите в Средна Западна България“.
На представянето на книгата присъстваха още Петър Георгиев, депутат от 37-ото Народно събрание, и режисьорът Димитър Георгиев.
За своята нова книга и неуморим труд по етническите въпроси и образованието д-р Ковачева получи поздравителен адрес и плакет от община Кюстендил. Връчи й го председателят на читалището в ромската махала Петър Игов. По негови думи Лили Ковачева е първата жена от ромски произход, която получава такъв плакет от общината.
“Благодаря за тази висока награда и тази чест. Получавала съм страшно много награди през моя живот, но наградата от общинската институция от моя роден град много задължава и е много отговорна.
Благодаря на кмета за признанието”,
каза Лили Ковачева. Тя получи и поздравителен адрес и от Мая Стойчева-Николова, началник на РУО-Кюстендил.
Чрез видеовръзка своите поздрави поднесе и доц. Михаил Иванов, който е експерт по етническите малцинства в България, като в периода 1990-1997 г. е съветник по тези въпроси на президента Желю Желев. От видеото стана ясно, че Лили Ковачева е първата ромка със средно образование в Кюстендил. Опълчвайки се и на семейството, и на местната ромска общност, тя завършва тогавашния Икономически техникум в града, а след това учи и в Учителския институт в Дупница, ставайки всяка сутрин в 5 часа в продължение на 2 години, за да пропътува 40 км до град Станке Димитров.
Мили думи отправи към Лили и проф. д-р Елена Марушиакова, която заяви, че книгата има голямо значение най-вече за науката, тъй като обхваща различни подходи при написването. “Книгата има значение, разбира се, за самите роми в Кюстендил, тъй като обхваща голям период, и всеки ще открие по нещо ново за своя род. Надявам се, че книга “Фамилия Ковачеви” ще бъде издадена на ромски и английски език, за да може да се прочете по цял свят от ромите”, заяви Елена Марушиакова.
Плътно до своята майка бе и дъщерята на д-р Ковачева – Михаела, която й благодари за всичко и каза, че тя е нейният пример в живота и ще я следва в добро и зло.
Поздрав към авторката с песен отправиха две от известните ромски певици – Даниела и младата звезда Йоана Сашова, под съпровода на оркестър “Три звезди”.
Д-р Лили Ковачева споделя, че с реализирането на книгата в нея остава чувство и усещане за
изпълнен дълг към семейство и към рода.
“Книгата е написана с много любов и много отговорност. Обхваща 3 епохи и 6 поколения от рода Ковачеви. В нея има факти, които разбиват стереотипите за ромската общност. Първият факт е това, че намалява броят на многодетното ромско семейство. Баба ми е имала 8 деца, майка ми има четири, сестра ми има 2 деца, племенницата ми едно. Разбира се, не могат да се направят генерални изводи от една фамилия, но това са неща, които са общовалидни за повечето семейства в махалата. Вторият интересен факт за книгата е, че се забелязва увеличение на границата за встъпване в брак. Баба ми се е оженила на 14 г., майка ми на 16 г., сестра ми на 19 г., а нейният син – на 22 г. Самата аз съм се омъжила на 21 години. Виждате как тези закономерности излизат, без да си си ги поставил за цел. И третата интересна закономерност е това, че моите баби и дядовци изцяло са с мюсюлмански имена. По бащина линия Ибраим и Беара, по майчина Демир и Елмаза, а след това се вижда как второто поколение имат смесени 50/50 мюсюлмански и християнски имена и като стигнем до внуци и правнуци, има само християнски имена. Това изобщо не съм си го била поставила за цел да го проследя, но то излезе по време на търсенето на факти и писането на книгата. Оставам с едно чувство и усещане за изпълнен дълг към семейство, към рода, както към самия кв. “Изток” и жителите, тъй като книгата се разглежда в контекста на махалата на град Кюстендил.
Най-ранните сведения за фамилия Ковачеви,
които успях да открия от общината, са през средата на 17-и век. Като идея книгата е от 3-4 години. Благодарение на пандемията миналата година от март месец разполагах с повече свободно време и вече започнах да пиша. Инак ровенето в архивите и библиотеките ми отне една година време, за да набавя необходимите документални материали, които да подкрепят моите думи и книгата да има нужната фактология, истинност и интерес за читателя. Няма как да не съм щастлива и доволна, че успях да оставя за идните поколения сведения, събрани в една книга за моя род Ковачеви, дошли и се заселили в ромската махала в Кюстендил”, сподели д-р Лиляна Ковачева.
Лиляна Ковачева е родена през 1960 г. в Кюстендил. Завършила е специалността „Начална училищна педагогика” в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград. Била е в продължение на 15 години начален учител в 4-то ОУ „Иван Вазов” – Кюстендил и 4 години помощник-директор в същото училище. Активно участва в разработване и изпълнение на образователни проекти, насочени към ученици и родители от етническите малцинства.
През 1997 г. специализира „Интеркултурен диалог” в Университета в Амстердам. През 1998 г. специализира „Ромски граждански организации в Централна и Източна Европа” в Института на „Отворено общество” в Будапеща. През 2001 г. специализира „Индия – прародина на ромите в Европа” в Ню Делхи, Индия.
През 2000 г. работи като експерт в Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет. В същата година на книжния пазар се появява и първата книга на Лили Ковачева – “Ромът знае пътя”.
От 2002 до 2007 г. изпълнява длъжността „Експерт по майчин ромски език” в Министерството на образованието и науката. В този период участва в работна група за изготвяне на учебни програми по майчин ромски език и към Съвета на Европа за изработване на портфолио на ромски език. През 2007 г. е назначена за главен експерт в Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, където от 2011 до 2015 г. изпълнява длъжността „директор”, и понастоящем продължава да работи в същия Център.
През 2015 г. защитава дисертационен труд в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН на тема „Празнично-обредна система на ромите в Средна Западна България”.
Участва в редица международни форуми, семинари и конференции, свързани с ромската култура и идентичност. Автор е на редица публикации за образованието на ромските деца. Една от най-популярните й книги е „Съкровен свят. Празнично-обредна система на ромите в Средна Западна България”.
Краси Ценкова
