Занаятът бил пренесен по нашите земи от Персия и бил най-добре развит в Панагюрище. Единственият останал у нас майстор мутафчия – Христо Маринов от Габрово, получи признанието “живо човешко съкровище” в националния етап от процедурата. Тази година одобрените кандидатури са общо шест. Удостоверенията на отличените ще бъдат връчени днес следобед на церемония в галерия „Средец“ в Министерството на културата. Маринов е получил майсторското си свидетелство преди 40 години, но и до днес работи на Етърската чаршия. Селището край Янтра в миналото е било център на ковачи и гайтанджии, но мутафчийството било разпространено в околните Севлиево и Трявна. Христо Маринов се е учил от майстор мутафчия, да преде усуканата нишка от козя козина и да тъче пътеки, дисаги, чулове и чували за зърно. Знаел, че този занаят ще му легне. Днес е единственият майстор в България. За уменията си той е вписан в националната листа на “живите човешки съкровища”. Споделя, че полученото признание го радва и се превръща в повод за шеги сред близките му. Навремето мутафчийството било мъжки занаят. “От грубо настригания материал до готовия предмет са операции. Има подбиране на цвят, разчепкване по цветове, биене с въжета, свиване в къделя, предене на чекрък, намотаване на кълбета, сноване… Операциите са може би колкото годините – към 40 съм в занаята”, разкрива мутафчията. “Много трудоемко, много бавно. Навремето – през Възраждането и в по-късните години, 50-те-60-те години миналия век, когато е имало все още майстори, са работили по трима-четирима в работилница. Мутафчиите не са почивали”, добавя Христо Маринов.
