Най-големият подарък е първият студиен запис на групата. Панагюрище е в сърцето и душата ми, затова за 3 март в Рила има Райна Княгиня, Боримечката с черешово топче, казва родената в Панагюрище дупничанка
Педагожката Емилия Начева посрещна рождения си ден сред най-близките си приятели – талантите от Детската вокална група „Рилските звънчета”, в Културния дом на град Рила. Неуморимата ръководителка на „звънчетата” почерпи любимите си възпитаници с палачинки, солен кекс и целувки, приготвени със собствените й ръце. „Много обичам да им готвя и те го знаят. Затова ме зарадваха с много оригинален подарък – престилка, върху която е щампована народна носия. Много е красива. Още по-прекрасно бе пожеланието им – да живея 100 години и все да си пеем. Питаха ме и на колко години съм. След отговора ми „на 66” ме посъветваха: „Няма да казвате това, а ще казвате „на 33 евро”. Пак успяха да ме залъжат”, смеейки се, разказа Емилия Начева. И добави: „Най-големият подарък за празника ми е първият студиен запис на децата”. Чаровната ръководителка на не по-малко чаровните „звънчета” е щастлива и заради вниманието на колегите й в местното читалище „Христо Ботев”, към което е групата. Секретарката Мария Жлябинкова трогнала Начева с жив подарък – саксия с теменужки, придружен с рамкирано пожелание, които й поднесла от името на читалището.
„По това време в Панагюрище било сняг до колене, виелица, студ – та мама я качили на шейна и я завели в родилното… Желанието на татко е било, ако се роди момче, да бъде Пламен, ако е момиче, да бъде Емилия! Та така на 5 март съм се родила в 1,30 часа нощес и се казвам Емилия! След 23 г. и аз като мама родих в 1,30 през нощта на 5 март моя син Калин”, обясни рожденичката.
След въпроса как се е озовала в Дупница и Рила, Емилия Начева разказа:
„Как се озовах в Дупница? Ами татко произхожда от рода на дупничанина Борис Дренски – бивш собственик на много овце, с които търгувал, имоти, къщи и друга собственост. Татко е учил във Френския колеж в София. Той говореше френски като майчин език. От него съм го научила и аз, но не толкова добре… Та богати родители, трябва да оженят сина си за богата невеста… И така уговорили дори за коя… През това време татко отишъл на гости на свой приятел в Панагюрище и там видял мама – красива, стройна – и се влюбил в нея от пръв поглед!!! Дори не се запознали лично. Това се случило по-късно…
Мама и нейната сестра остават сираци на 10 и 8 годинки. Баба ми Рада Караколева беше изключителен човек! Работлива, умна, способна… и с онези сини като небето очи! Тя отгледала сама децата си. От 13-годишна тъчеше персийски килими във фабриката в Панагюрище. Та мама и сестра й са израснали в голяма беднотия. Това не попречило на мама да завърши с пълно отличие Стопанската гимназия в Панагюрище.
И така, как богатият младеж ще вземе бедно момиче? Та татко чува разговор между родителите си, че ще го женят. И на 26 декември се качва на колелото и тръгва за Панагюрище. Пристига при мама на 27 декември 1952 г., взима я от баба и си я довел в Дупница.
Дядо ми никога не му простил за това. Лишава го от всичко като наследник. А мама и татко бяха невероятна гледка – красиви хора. Обръщаха се да ги гледат, като ходеха по улицата в Дупница! Татко е републикански рекордьор по тласкане на гюле, завърши ВИФ, треньор по лека атлетика, учител по физическо възпитание.
Мама отишла при баба в Панагюрище малко преди да се родя и по-нататък вече знаете. Всяка ваканция с брат ми заминавахме при баба Рада в Панагюрище! Този град е в сърцето и душата ми! Това не се описва с думи!! То само се чувства!! Затова направих Райна Княгиня в Рила. Затова уших знамето, черешовото топче, Боримечката. Трябваше да се знае, че в Рила живее панагюрка”, сподели Емилия, която е изключително сладкодумна и за организираните от нея тържества за националния празник 3 март, със споменатите персонажи сме писали.
Рилчанката с корени от Панагюрище разказа и други любопитни факти от живота си. Случайно или не годежът на родителите на Емилия и нейният годеж са на една и съща дата – 27 декември. И майка й, и Емилия се задомяват на 21 г. Сватбите им също са на една и съща дата – 7 март. И двете стават майки на 23 г. Емилия е родена на 5 март 1945 г., а нейният по-голям син – на 5 март 1977 г., по време на голямото земетресение. И тя, и майка й се сдобиват с рожба по едно и също време на денонощието.
„Акушерката щеше да ме набие, защото чаках часът да стане като на моето раждане. Мама роди брат ми на 22 февруари в 7,45, аз родих втория си син на 22 октомври, в 8,45. Еее, май трябва да напиша романа на живота ми. Просто да го има”, каза Начева.
Както сме писали, Емилия Начева отдава целия си съзнателен живот на своето семейство, просветата и културата в Рила, където живее от 45 г. и е била учителка. В последните години се е посветила на „Рилските звънчета”, с които преди дни направи първия студиен запис. Той е на „Песен на „Рилските звънчета”, по текст на Емилия Начева и музика на кюстендилския композитор Иван Стойнев, който е и музикален педагог. Очаква се песента, с чийто аранжимент се е заел Мирослав Динков, да бъде готова до един месец, след което ще бъде качена в YouTube. „Децата много се радваха, някои от тях за първи път влизаха в студио, други бяха записвали веднъж. Бяха изключително впечатлени. Записите бяха на всеки поотделно и това още повече ги зарадва”, каза ръководителката на „звънчетата”
