Ендемия, епидемия, пандемия – по какво се различават

Мнозина се надяват, че коронавирусът бързо ще изчезне – така, както се и появи. От появата на Омикрон насам обаче вирусолозите смятат, че ще стане ендемичен. Т.е. ще трябва да живеем с него.

Ендемия: постоянната заплаха

Болест, която редовно възниква в определени райони, се нарича ендемична. По време на ендемия броят на заболяванията запазва относително еднакво ниво през цялото време. Той е по-висок в сравнение с други области, но не нараства с течение на времето. Пример за това е маларията, от която всяка година се разболяват 300 милиона души, основно в тропиците.
Още през май 2020-а Световната здравна организация прогнозира, че коронавирусът ще се превърне в ендемичен. Вариантите Делта и Омикрон показаха колко е адаптивен: подобно на грипа. Това означава, че заболяването вече е част от света, в някои части на земното кълбо трябва да се научим да живеем с него. То няма да изчезне.

Епидемия: само в един район

За епидемия се говори, когато някоя болест се разпространи твърде много в един район за определен период от време. Пандемията е епидемия, която се е разпростряла отвъд границите на определена държава или континент.
Това означава най-вече, че успешното овладяване на болестта зависи от съвместната работа на здравните системи на различни държави, а не че определена болест е особено опасна или смъртоносна. Географският антипод на пандемията е ендемията.
Когато броят на заболяванията в определен район надвиши очакваните (ендемични) нива, става дума за епидемия. Когато заболелите са ограничени на локално ниво, се говори за огнище.
Епидемия възниква например, когато даден вирус мутира и става по-заразен. Внасянето на болести, които са нови за определен район, също може да доведе до епидемия. Предпоставката е болестта да може да се предава от човек на човек.
Пример за това е едрата шарка, която е пренесена в Америка от европейските завоеватели в началото на 16-и век. Тъй като местните хора никога не са били в контакт с патогените, не са имали и изградена защита. Според някои оценки до 90 процента от коренното население на Америка е станало жертва на едра шарка.

Пандемия: в целия свят

Ако една болест започне да се разпространява отвъд границите на държави и континенти, експертите говорят за пандемия. Според Световната здравна организация и американския Център за контрол и превенция на заболяванията пандемиите най-често възникват след появата на нов патоген или тип вирус. Те могат да бъдат например зоонози – болести, които се пренасят от животни на хора.
Когато една болест е нова за човечеството, много малко хора ще са имунизирани срещу вируса, който я причинява. Колко опасно или смъртоносно ще протече заболяването, зависи от всеки специфичен вирус и от здравословното състояние на отделния човек. Дори ако заболяването протича безобидно в повечето случаи, абсолютният брой на сериозните заболявания при пандемия може да бъде много висок, защото много голям брой хора са заразени с патогените.
Грипът е типично заболяване, което многократно е придобивало размерите на пандемия. Испанският грип от 1918 година убива между 25 и 50 милиона души – повече, отколкото губят живота си през Първата световна война. Свинският грип също предизвика пандемия през 2009 година.
Въпреки това, дори в случай на пандемия, отделни отдалечени райони могат да бъдат пощадени от болестта, например острови или планински местности. Въздушният трафик обаче благоприятства разпространението на пандемии.
Термините „епидемия” и „пандемия” обикновено се отнасят за инфекциозни заболявания. Но понякога и незаразните болести се наричат така, ако изискват прилагането на спешни мерки: например диабетна епидемия./Дойче веле