Д-р Малинка Стаматова от РИМ-Благоевград: В село Раздол се изстискват венчелистчетата на розите като лек за уши
Еньовден е български народен празник, който съвпада с лятното слънцестоене. На 24 юни Православната църква почита и рождението на св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Според народните вярвания това е най-дългият ден от годината, в който слънцето се разкрива в цялата си прелест, след което бавно започва да умира. Точно това е и причината основните обичаи да се изпълняват преди изгрев слънце и особено събирането на билки, които са най-лековити в нощта срещу Еньовден. Лечебните треви се берат от жени, знахарки, баячки и млади моми и трябва да наброяват 77 и половина. 77-те лекуват определени болести, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тази билка обаче, никой не знае. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.
Друго известно предание гласи, че от билките са правят китки, толкова на брой, колкото са членовете на семейството, и се завързват с червен конец. След това се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на човека, на когото са наречени. Закачат се в дома и се използват през цялата година. Едва ли има по-подходящ събеседник в навечерието на Еньовден от Виолета Тренкова от Трън. Вили, както я наричат всички, преди близо десетина години открива сладкотека „Ждрелото“, която се намира в района на природната забележителност над река Ерма.
„Започнахме преди около 10 години. Реших от София, където бях тогава, и да заживея на село. Върнах се в къщата на баща ми, която е в махала на село Ломница, намиращо се на 3 км от Трън. Тук сме в местността Ждрелото и е толкова красиво! Започнах да се занимавам с това и по този начин си намерих пътя.
Мотото ми е „Каквото Господ е дал“ и всичко, което правя, е с даровете на природата. Помага ми и моята дъщеря Петя“, разказа Вили пред „Вяра“.
Тя е категорична, че билките заемат основно място в нейния живот и е много благодарна за това. „Всичко, каквото правим, е от природата. Имаме един сироп от седем билки – мащерка, маточина, мента, жълт кантарион, еньовче, риган и липа. Това са най-разпознаваемите и ароматни билки. Мащерката, ментата и маточината действат много успокояващо, докато жълтият кантарион, еньовчето и риганът помагат при болка. Става един невероятен сироп. Както обичам да казвам – цялата ливада е в чашата! Има обаче една граница, която не трябва да се прекрачва. Според мен не е правилно човек да бере билки, които не познава, това може да бъде и доста опасно. Познанията си за билките черпя основно от книгите. Ползвам билки, които са познати на всички, и правим чайчета от тях. Също така много добре ни се получават сладката от боровинки, малинки и къпинки. Всички те са диворастящи, а не култивирани. Правя сладко и от борови връхчета, сладка, бял трън, магарешки бодил, както и глухарче“, допълни Виолета Тренкова.
Според нея хората все повече се обръщат към билките и природата: „Много е хубаво да виждаш, че здравословният начин на живот придобива все по-голяма популярност. Мога с гордост да кажа, че и сладкотеката я познават все повече хора. Всичко, което се прави с любов, се получава“.
Д-р Малинка Стаматова, която е уредник в отдел „Етнография“ на Регионален исторически музей-Благоевград, пък ни разказа за интересни обичаи в региона, свързани с празника. 
„В нашия регион не се произнася Еньовден, а по-скоро Яньовден. Това е така, защото говорът е по-различен. Има едно пренасяне на традициите от Северна България. Когато се говори за еньовче, хората разбират онова жълто растение, с което се правят венци в Софийско. Докато в нашия район се бере растението, което наричаме яньовичка. На Еньовден пред църквите може да видите възрастни жени, които предлагат едно растение, но то не е като еньовчето. То е лилаво и е от сорта на орхидеите. Възрастните казват, че въпросното растение се слага в гардеробите и предпазва от молци. Дори най-точно в Благоевградско се нарича „Яньово дърво“, а „яньовичка“ – в района на Сандански. Свързва се с Йоан Кръстител и името Яна. В Мелник пък го наричат „янка“. Любопитни са вярванията за този ден, някои от които са много архаични. Те са свързани с огъня, маслото и храната. Счита се, че билките имат особена лекуваща сила, ако се берат на този ден. Например в село Раздол има традиция да се изстискват венчелистчетата на розите, като получените капчици се съхраняват в шише. Според поверията въпросните капчици могат да лекуват ушите. За този празник и обичаите, свързани с него, са много важни локалните традиции и идентичност. В този аспект бежанците, които идват от Зарово и село Дъбрава, правят баница с тиква и масло, което считат за лечебно. На други места пък представата за този магичен ден има отношение към мъртвите. Преди изгрев слънце на този празник в село Горна Сушица се вглеждат в бунара, защото вярват, че може да видят образите на починалите“, заяви пред „Вяра“ д-р Малинка Стаматова.
По думите й на други места пък се носят предания, че на този ден се правят магии и затова хората взимат предпазни мерки спрямо млякото и житото. „Например символично се режат част от житните класове на нивата, за да не бъдат взети от магьосница.
Димитър ИКОНОМОВ
