Животът в Пиринско по-скъп на село, отколкото в големия град

Хляб и яйца струват еднакво в Благоевград и Корница, брашното „удря тавана“ в Яворница

Къде животът е по-скъп – в големия град или на село? –наш екип от Благоевград сравни цените на храните в големия град и малкото село, но с уговорката, че доходите в града обикновено са по-високи:

Избрахме произволни хранителни магазини в Благоевград, Симитли, петричкото село Яворница и гоцеделчевското Корница. Продуктите, които сложихме в нашата кошница са брашно, ориз, яйца, олио, прясно мляко, хляб и картофи. Най-малко пари похарчихме в градовете, а най-много в селата.

Сравнението на цените показва, че всеки артикул, избран от нас, струва различно в отделните населени места. И ако яйцата и хлябът са на почти еднакви цени в Благоевград и Корница, то брашното в Яворница е най-скъпо. Ако за една стока в големия град ще похарчим по-малко, а в селото по-повече, то при друг артикул ситуацията е различна. Във всички населени места хората казват, че все по-внимателно подбират продуктите, които са им необходими за месеца.

“Мен лично не ме интересуват много промоциите, защото аз пазарувам това, което ми трябва в момента, не се запасявам предварително”, казва Стойне Манов.

Николай Лулейски посочва, че”всичко си върви нагоре, вижда се намаление на отоплителните пелети, газ, друго не, за храните всичко върви нагоре”.

Облекчение за хората в селата е малката градинка или парник, където си отглеждат зеленчуци. Васил Герински е собственик на хранителен магазин в Симитли. Казва, че не може да си позволи да слага голяма надценка на хранителните стоки, защото клиентите купуват все по-малки количества. До преди една седмица непрекъснато продуктите са пристигали от дистрибуторите с увеличение от 10 до 15 стотинки. Сега обаче наблюдава известен застой.

“При веригата той отиде, ама никой не го познава, а при нас като дойде за един хляб или нещо друго, което трябва да си купи. Ние не можем да си позволим да сложим такава цена, защото този човек е от квартала. Ние живеем тука 40-50 години заедно и на мен ми е неудобно понякога да слагам друга цена, имаме моменти, когато работим на нула. Има така едно стъписване или затягане за утрешния ден. Не може да си позволи днес да похарчи 10-15 лв, защото утре не се знае, какво ще е, затова така малко по-предпазливо се пазарува”, коментира Васил Герински.

Ботьо Несторов е шофьор на автобус във Финландия. Шест месеца от годината обаче се връща да живее в България. Казва, че не намира съществена разлика в цените на храните в чужбина и у нас. Разминаване обаче вижда в размера на заплатите.

„Много често ми се случва да искаме да си купим нещо, не казвам, че не си го купуваме, но в по- малки количества, за да може да имаме пак на трапезата от всичко, което се нуждаем – млечни, месни продукти, зеленчуци, плодове”, споделя Ботьо Несторов.

А за предстоящите Великденски празници много от хората ще купят само най-необходимото за трапезата, без да се впускат в излишни разходи./БНТ